„Ловецът на глави“ Мишел Гомес: Страшилище за престъпниците с ръст метър и петдесет

Когато чуем израза „ловец на глави“, си представяме мускулест брутален тип, който стои на ръба на закона. Но Дуейн Чапман – Кучето и други момчета като него не са нищо повече от позьори и шоумени. Истинските експерти в своята област не се хвалят и са изключително незабележими, понякога дори твърде незабележими. Например, Мишел Гомес – най-ефективният „ловец на глави“ в САЩ.

Дискретният външен вид е един от основните работни инструменти на 50-годишната Мишел. Дори и най-трудният престъпник, издирван от Интерпол, едва ли ще разпознае фурията на престъпния свят в лицето на тази дребна жена с огромна бейзболна шапка, висока само метър и половина.

На уебсайта на Гомес скромно се посочва, че тя е един от трите най-добри специалисти в Съединените щати, но всеки, който знае нещо за това, разбира отлично, че тя оглавява водещата тройка. Офисът на компанията на Мишел се намира в Локхарт, щата Тексас и отваря врати за първи път през 2003 г.! Предвид спецификата на работата, само малцина могат да се похвалят с такова дълголетие и то не само в щатите, но и в света.

Малкият ръст и странният начин на обличане по никакъв начин не намаляват авторитета на Мишел сред колегите в бранша. През последния четвърт век тази крехка брюнетка е разплела толкова много известни случаи, че най-наглите авантюристи и военни специалисти свалят шапките си пред нея. Що се отнася до физическите параметри, те са важни само в телевизионното предаване. Основните оръжия на съвременния детектив са интелигентност, професионални умения и хладнокръвие. Колегата на Мишел Гомес, Джон Далман, твърди, че е арестувал 430 елитни негодници в кариерата си и се е бил само 6 пъти.

 „Отнасяме се с уважение към хората. Разбира се, имаме оръжия, електрошок и бронежилетки. Стреляли са по мен, удряли са ме с нож и са ми се спускали кучета, но проблема не е в това, в какво се състои работата ми. Повечето от тези, които арестуваме, ни стискат ръцете, а майките им понякога ни прегръщат, защото не им крещим и не ритаме децата им на път към ареста. Ние си свършим работата.“

Съвременните „ловци на глави“ отделят много повече време за разследване, отколкото за преследване и скандали. Те търсят доказателства, разговарят със свидетели и информатори и работят в Интернет. Струва си да се отбележи, че тези момчета са в почти незаконно положение.

Например, в някои щати като Орегон и Кентъки дейностите на ловците са напълно забранени и те самите рискуват да влязат в затвора, изпълнявайки задачите си. В Калифорния човек, който желае да се занимава с такъв бизнес, трябва да завърши 80-часов курс на обучение, по-голямата част от който е посветен на проучване на ограниченията в работата. Но в Алабама всичко е много просто – ако някой иска да ви наеме за издирване на човек или нещо подобно, значи вече сте „в бизнеса“.

Повечето клиенти на експерти като Мишел Гомес и Джон Далман са гаранционни кредитори. Това са хора, които заемат пари на обвиняеми, които имат шанса да бъдат освободени под гаранция. Плащането за услуги в този случай надвишава 10% от сумата, но е напълно ясно, че това не винаги е така.

Чрез кредитиране на престъпници, често опасни, кредиторите рискуват да останат напълно без пари. Ако човек избяга и не върне заетата сума, те се обръщат към ловците на глави. Следователно името на романтичната професия в официалните документи звучи по-прозаично – агент по гаранционни нарушения.

Хонорарът на агента за търсенето на беглеца варира от 10 до 20% от сумата на гаранцията. Не е лесно да забогатееш с такава работа – един от най-популярните ловци в Съединените щати, Боб Бъртън, веднъж казал пред пресата, че разследва от 80 до 150 случая годишно, като същевременно печели 50 до 80 хиляди долара.

Работата може да бъде доста рутинна – проверка на социалните мрежи, кредитни карти, разпити на приятели и съседи. Много време се отделя на „намирането на Юда“. По този начин ловците наричат ​​хората, които са готови да предадат беглеца срещу възнаграждение. Всеки може да играе тази роля, дори бивша приятелка. Спецификата на живота на злодеите е такава, че около тях винаги има достатъчно измамени хора, които нямат нищо против да си отмъстят.

Много ловци на глави не работят сами. Ловецът на глави Далман, който отдавна е прекрачил 50-те години, не е в добри отношения с високите технологии и затова има 28-годишен асистент Алекс, който отговаря за събирането на информация в мрежата. Цялата „мръсна“ работа – проследяване, общуване с агенти и задържания, Джон извършва сам.

Но такива професионалисти като Мишел Гомес не се нуждаят от секретари. Тази дама се чувства като риба във вода и пред лаптопа, и в сърцето на негърското гето. Освен това една миниатюрна жена не е лишена от въображение и актьорски таланти. Тя моментално измисля истории, за да общува със свидетели и потенциални информатори, като умело залага на психологията и човешките пороци.

В началото на века Мишел работи като помощник на адвокат и живее с човек, който обича да пие и често я бие. Гомес се разделила с него, но неуспехите в личния й живот потопили жената в депресия. За да промени ситуацията, тя си взела дълга ваканция и започнала да мисли какво да прави с живота си. Приятелка предложила на Мишел да се опита да работи като преследвачка и тя не се колебала дълго.

Сега Гомес си спомня: по това време тя не знаела изобщо за каква професия става дума и дори не била сигурна дали новата й работа е напълно законна. Но от детството си  Мишел обичала пъзели и екстремни спортове, затова решила да не мисли за последствията, а просто се потопила в първата си задача.

Това, което става неин професионален дебют, Мишел нарича търсенето на наемател, който не е върнал навреме чужд микробус. Гомес и нейните помощници бързо намерили откраднатата кола, но тя била паркирана пред погребално бюро, което объркало ловците. Тогава Мишел се превъплътила за първи път в живота си. Тя се престорила на цветарка, доставяща цветя за церемонията, и попитала за подробности мениджъра на компанията.

Оказало се, че бащата на крадеца е починал и той организирал погребението му. Мишел си спомнила, че нейните партньори по разследването планирали да нахлуят на погребението и да вземат ключовете на микробуса и наема, но тя ги убедила да изчакат до края на тъжното събитие и чак тогава да се приближат до беглеца.

По-късно превъплъщенията стават запазена марка на Мишел и тя с право се гордее с умението си да се представя за други хора:

„Променям се и никога няма да ме познаете. Плета плитките си, слагам перука или шапка, обръщам я назад, обличам се като ученичка или скейтбордист.“

Гомес се занимава не само с издирването на похитители на ванове или изчезнали наематели. Нейното портфолио включва и залавянето на бандити, големи измамници и дори членове на наркокартели. Колкото по-опасен е престъпника, толкова по-голяма е гаранцията и следователно е по-висок хонорара на ловеца.

Мишел не ходи сама по задържанията. Придружават я мъже-детективи, но това не прави работата й по-малко рискована. Престъпниците виждат лицето на „ловеца на глави“, казват, че я помнят и се заклеват да я намерят и убият. Но малката детективка вече е свикнала с подобни изказвания и не им отдава никакво значение. Тя си върши добре работата и това е най-важното.

Автор: Десислава Михалева