Когато чуем израза „ловец на глави“, си представяме мускулест брутален тип, който стои на ръба на закона. Но Дуейн Чапман – Кучето и други момчета като него не са нищо повече от позьори и шоумени. Истинските експерти в своята област не се хвалят и са изключително незабележими, понякога дори твърде незабележими. Например, Мишел Гомес – най-ефективният „ловец на глави“ в САЩ.
Дискретният външен вид е един от основните работни инструменти на 50-годишната Мишел. Дори и най-трудният престъпник, издирван от Интерпол, едва ли ще разпознае фурията на престъпния свят в лицето на тази дребна жена с огромна бейзболна шапка, висока само метър и половина.
На уебсайта на Гомес скромно се посочва, че тя е един от трите най-добри специалисти в Съединените щати, но всеки, който знае нещо за това, разбира отлично, че тя оглавява водещата тройка. Офисът на компанията на Мишел се намира в Локхарт, щата Тексас и отваря врати за първи път през 2003 г.! Предвид спецификата на работата, само малцина могат да се похвалят с такова дълголетие и то не само в щатите, но и в света.
Малкият ръст и странният начин на обличане по никакъв начин не намаляват авторитета на Мишел сред колегите в бранша. През последния четвърт век тази крехка брюнетка е разплела толкова много известни случаи, че най-наглите авантюристи и военни специалисти свалят шапките си пред нея. Що се отнася до физическите параметри, те са важни само в телевизионното предаване. Основните оръжия на съвременния детектив са интелигентност, професионални умения и хладнокръвие. Колегата на Мишел Гомес, Джон Далман, твърди, че е арестувал 430 елитни негодници в кариерата си и се е бил само 6 пъти.
„Отнасяме се с уважение към хората. Разбира се, имаме оръжия, електрошок и бронежилетки. Стреляли са по мен, удряли са ме с нож и са ми се спускали кучета, но проблема не е в това, в какво се състои работата ми. Повечето от тези, които арестуваме, ни стискат ръцете, а майките им понякога ни прегръщат, защото не им крещим и не ритаме децата им на път към ареста. Ние си свършим работата.“
Съвременните „ловци на глави“ отделят много повече време за разследване, отколкото за преследване и скандали. Те търсят доказателства, разговарят със свидетели и информатори и работят в Интернет. Струва си да се отбележи, че тези момчета са в почти незаконно положение.
Например, в някои щати като Орегон и Кентъки дейностите на ловците са напълно забранени и те самите рискуват да влязат в затвора, изпълнявайки задачите си. В Калифорния човек, който желае да се занимава с такъв бизнес, трябва да завърши 80-часов курс на обучение, по-голямата част от който е посветен на проучване на ограниченията в работата. Но в Алабама всичко е много просто – ако някой иска да ви наеме за издирване на човек или нещо подобно, значи вече сте „в бизнеса“.
Повечето клиенти на експерти като Мишел Гомес и Джон Далман са гаранционни кредитори. Това са хора, които заемат пари на обвиняеми, които имат шанса да бъдат освободени под гаранция. Плащането за услуги в този случай надвишава 10% от сумата, но е напълно ясно, че това не винаги е така.
Чрез кредитиране на престъпници, често опасни, кредиторите рискуват да останат напълно без пари. Ако човек избяга и не върне заетата сума, те се обръщат към ловците на глави. Следователно името на романтичната професия в официалните документи звучи по-прозаично – агент по гаранционни нарушения.
Хонорарът на агента за търсенето на беглеца варира от 10 до 20% от сумата на гаранцията. Не е лесно да забогатееш с такава работа – един от най-популярните ловци в Съединените щати, Боб Бъртън, веднъж казал пред пресата, че разследва от 80 до 150 случая годишно, като същевременно печели 50 до 80 хиляди долара.
Работата може да бъде доста рутинна – проверка на социалните мрежи, кредитни карти, разпити на приятели и съседи. Много време се отделя на „намирането на Юда“. По този начин ловците наричат хората, които са готови да предадат беглеца срещу възнаграждение. Всеки може да играе тази роля, дори бивша приятелка. Спецификата на живота на злодеите е такава, че около тях винаги има достатъчно измамени хора, които нямат нищо против да си отмъстят.
Много ловци на глави не работят сами. Ловецът на глави Далман, който отдавна е прекрачил 50-те години, не е в добри отношения с високите технологии и затова има 28-годишен асистент Алекс, който отговаря за събирането на информация в мрежата. Цялата „мръсна“ работа – проследяване, общуване с агенти и задържания, Джон извършва сам.
Но такива професионалисти като Мишел Гомес не се нуждаят от секретари. Тази дама се чувства като риба във вода и пред лаптопа, и в сърцето на негърското гето. Освен това една миниатюрна жена не е лишена от въображение и актьорски таланти. Тя моментално измисля истории, за да общува със свидетели и потенциални информатори, като умело залага на психологията и човешките пороци.
В началото на века Мишел работи като помощник на адвокат и живее с човек, който обича да пие и често я бие. Гомес се разделила с него, но неуспехите в личния й живот потопили жената в депресия. За да промени ситуацията, тя си взела дълга ваканция и започнала да мисли какво да прави с живота си. Приятелка предложила на Мишел да се опита да работи като преследвачка и тя не се колебала дълго.
Сега Гомес си спомня: по това време тя не знаела изобщо за каква професия става дума и дори не била сигурна дали новата й работа е напълно законна. Но от детството си Мишел обичала пъзели и екстремни спортове, затова решила да не мисли за последствията, а просто се потопила в първата си задача.
Това, което става неин професионален дебют, Мишел нарича търсенето на наемател, който не е върнал навреме чужд микробус. Гомес и нейните помощници бързо намерили откраднатата кола, но тя била паркирана пред погребално бюро, което объркало ловците. Тогава Мишел се превъплътила за първи път в живота си. Тя се престорила на цветарка, доставяща цветя за церемонията, и попитала за подробности мениджъра на компанията.
Оказало се, че бащата на крадеца е починал и той организирал погребението му. Мишел си спомнила, че нейните партньори по разследването планирали да нахлуят на погребението и да вземат ключовете на микробуса и наема, но тя ги убедила да изчакат до края на тъжното събитие и чак тогава да се приближат до беглеца.
По-късно превъплъщенията стават запазена марка на Мишел и тя с право се гордее с умението си да се представя за други хора:
„Променям се и никога няма да ме познаете. Плета плитките си, слагам перука или шапка, обръщам я назад, обличам се като ученичка или скейтбордист.“
Гомес се занимава не само с издирването на похитители на ванове или изчезнали наематели. Нейното портфолио включва и залавянето на бандити, големи измамници и дори членове на наркокартели. Колкото по-опасен е престъпника, толкова по-голяма е гаранцията и следователно е по-висок хонорара на ловеца.
Мишел не ходи сама по задържанията. Придружават я мъже-детективи, но това не прави работата й по-малко рискована. Престъпниците виждат лицето на „ловеца на глави“, казват, че я помнят и се заклеват да я намерят и убият. Но малката детективка вече е свикнала с подобни изказвания и не им отдава никакво значение. Тя си върши добре работата и това е най-важното.
Автор: Десислава Михалева