Луи XIV де Бурбон е отдавна чакано дете на родители. Радостта от появата на престолонаследник (дофин) ги кара да го нарекат Louis Dieudonné (тоест Луи, даден от Бога). Кралят Слънце завинаги ще остане в историята като европейският монарх, който плувал в невероятен разкош. Не случайно съвремениците му смятали, че той извежда понятията за богатство и великолепие на напълно ново ниво, непознато досега на човечеството.
Кралят Слънце през целия си живот вярвал, че основната му задача е да демонстрира силата и богатството на Франция и се справял перфектно с това, независимо от реалната ситуация в държавата.
Крал Луи XIV най-дълго остава на трона в Европейката история – съдбата му отредила 72 години власт. За него цялото царуване било един непрекъснат празник. Кралят успявал да уреди бал или театрално представление дори близо до бойното поле и свитата му трябвало да е готова да забавлява монарха по всяко време на денонощието.
Британските дипломати, гостували във Версай, описват резиденцията на Луи така:
„Домът на Луи XIV е най-комичното нещо на света: той върви важно на всяко пано и язди кон на всеки таван над главите ни.“
Вероятно така говорят само завистниците, тъй като същите англичани смятат двореца в Париж за най-луксозната и удобна кралска резиденция в Европа. Трябва да признаем, че кралят бил невероятно активна и творческа натура. Той взимал участие във всички проекти, до които можела да достигне неговата могъща ръка.
Луи XIV проектирал сгради, фонтани, градини и цветни лехи, разработвал скици за медали и монети, създава скици за дрехи, участвал в публикуването на книги, гравюри и географски атласи и много други. В същото време кралят изобщо не страдал от фалшива скромност и с готовност увековечавал своята персона навсякъде, където можело.
Друга негова страст била колекционирането на всичко възможно. Неговите дворци съдържали огромни колекции от минерали, антични камеи, бокали и вази от яспис и ахат. Кралят Слънце бил особено очарован от медалите, не само от старите, но и от модерните, сечени по негово нареждане. Нито един монарх от Стария свят не е оставил след себе си толкова медали, ордени, значки и жетони, като Кралят Слънце.
Придворните разказвали, че Луи прекарвал значителна част от свободното си време между държавните дела и баловете, разглеждайки колекцията си от медали, систематизирайки я или поръчвайки нови копия. Злите езици твърдели, че хобито на краля е станало причина за войната с Холандия. В ръцете на краля попаднали няколко медала, доказващи военната мощ на съседното кралство.
Експонатите били особено добри и претенциозни и това вбесило могъщия колекционер. Страната, която се осмелявала да пусне по-ефектни дрънкулки, веднага била въвличана във война. Истина ли е или измислица, не се знае със сигурност, но всъщност войната се случила наистина и на най-опитните дипломати им било трудно да посочат истинските причини за избухването ѝ.
Дори докато бил на военен поход, кралят не спирал да строи и реконструира Версайския дворец. Куриерите непрекъснато се разхождали между бойното поле и парижката резиденция на монарха, докладвайки му за всички подробности от грандиозното строителство и предавайки ценните му инструкции на строителите.
Версай станал толкова великолепен, че самият Луи веднъж признал, че дворецът надхвърля най-смелите му очаквания. В Европа не съществувало нищо подобно, нито по мащаб, нито в стойност. Дворецът се превърнал в достойна сцена за балове и представления, по които френският крал бил толкова запален.
Един от многото гости на Версай си спомнил престоя в двореца по следния начин:
„Там всеки ден има балове, балети, комедии, пеене, свирене на различни музикални инструменти, разходки, лов и други забавления, редуващи се едно след друго.“
Огледалната галерия на двореца била най-голямата картинна и скулптурна изложба в Европа, по-голямата част от която изобразявала Краля Слънце. Имало концерти и танцови вечеринки, както и модни ревюта.
Въпреки спиращия дъха лукс, Версай не бил толкова комфортен. Няколко хиляди придворни и слуги живеели в изключително малки жилищни помещения. Отоплението в двореца било лошо, а през зимата било студено. Понякога монархът се оплаквал, че докато слугите му носят обяда през студените коридори,храната изстивала. В двореца нямало нито една тоалетна, затова всички използвали специални контейнери или като цяло се облекчавали зад двореца. Поради това великолепието на Версай било донякъде засенчено от постоянната воня.
Самият крал Луи блестял със злато и скъпоценни камъни – подражавали му поклонниците на модата, а другите крале се опитвали да се съобразят със стандарта на стила от 17 век, демонстрирайки богатство на камизоли и бижута. Именно при Луи XIV Париж става столица на световната мода. Любимата на краля, мадам дьо Монтеспан, била главният модел по онова време. Един от нейните тоалети – рокля от златен брокат, покрита с дантела, се превръща в най-популярната дреха от женския гардероб на века.
Придворните на Луи били няколко хиляди души, които се състезавали помежду си в богатството и изтънчеността на облеклото. Съвременниците твърдят, че появата в двора два пъти в едно и също облекло било признак на лош вкус, така че придворните харчели огромни суми годишно за облекла и украшения.
Обикновените парижани също се опитвали да подражават на кралския двор. В рамките на своите възможности, гражданите шиели дрехи, подобни на тоалетите на придворните и възприемали маниерите на кралския антураж. Един от признаците за висок статус през епохата на Луи XIV била луксозната карета, теглена от голям брой коне. В стремежа си да подражават, много французи харчели богатството си за поддържане на файтони, конюшни и лакеи в бродирани златни ливреи.
Французите обзавеждали домовете си със скъпи мебели и поръчвали стотици камзоли и рокли. Военните също не правили изключение – всеки кралски мускетар трябвало да има на разположение костюм от светлосив английски плат, двуцветна брокатена камизола, велурени ¾ панталони и няколко чифта тънки кожени ръкавици, украсени с дантела. Всичко това не било за сметка на кралството и трябвало да бъде закупено със собствени средства.
Но дори и най-скъпият гардероб не бил безусловен пропуск към висшето общество. За да бъде допуснат до двора, човек трябвало да има изящни маниери и да умее да танцува красиво. Луи бил голям ценител на балета и самият той участвал в постановки. Кралят обичал да пресъздава божества като Аполон или Зевс, а също така редовно влизал в ролята на небесно светило. Кариерата на краля като танцьор била дълга – Луи танцувал в спектакли повече от 20 години.
Но френският крал не се забавлявал само с балет. В двора му имало цял екип от артисти, които отговаряли за организирането на празници и карнавали. Те създавали невероятни костюми и фантастични декори и почти винаги самият Луи проявявал своето творчество.
На всички празници кралят радушно канел пратеници от други страни като им демонстрирал богатството, гостоприемството и изискаността на краля и неговия антураж. По онова време това било един вид дипломатически ход, предназначен да покаже държавата от най-добрата й страна и да даде възможност на чуждестранните гости да изразят възхищението си от Луи и неговите таланти.
Кралят винаги бил заобиколен от красиви жени. Луи бил ценител на нежния пол и между благородничките се разигравали истински трагедии в стремежа да спечелят неговото внимание. Ако говорим за любовта на краля, тогава той не би могъл да бъде наречен разхайтен женкар. През 17-ти век много благородници имали контакти със стотици любовници в живота си, докато монархът е имал връзки само с няколко десетки дами.
Монархът имал няколко фаворитки едновременно, които играели ролята на домакини на всички социални събития. Кралицата на Испания Мария Тереза била смятана за скучна жена и неспособна да се справи с тези задължения. Главната фаворитка на краля, маркиза дьо Монтеспан, била наричана „султанка“ заради страстта си към лукса. По време на пътуванията нейната карета била теглена от шест коня, а свитата била от 45 души.
Начинът на живот на Луи XIV и неговия двор нямало как да не повлияят на икономическата ситуация в кралството. Бюджетът на Франция се топял като сняг под пролетното слънце и до края на управлението му страната била напълно разорена. Любовта на владетеля към богатството и войната източвали държавата, но Кралят Слънце осъзнал това твърде късно. Последните му думи били: „Прекалено много обичах войната и дворците“.
Автор: Десислава Михалева
