Днес, когато се приближаваме до кръстовището по пътя, ние като шофьори или пешеходци не се нуждаем от специални указания за това, как трябва да се движим. Виждаме сигналите на светофара – червено, жълто или зелено и действаме по съответния начин. Но символиката на тези три, познати днес дори на малките деца светлини, не винаги са били толкова широко известни и приложими.
През 2014 г. светофарът празнува своя 100-годишен юбилей. Тази възраст не се измерва със създаването, а с официалното му инсталиране на пътя, което става през 1914 г. в Кливланд, Охайо (САЩ) в пресечната точка на Евклид Авеню и Източна 105-та улица.
Факт е, че с появата на първата кола в живота на човечеството започнал да се създава хаос по пътищата, тъй като пешеходци, велосипедисти, конни и волски каруци активно се конкурирали с трамваи и автомобили. По това време никой от участниците в движението не разбирал кой от тях трябва да има приоритет на пътя и това водело до чести и по-скоро глупави аварии. В по-голямата си част по онова време полицейските отдели на населените места били принудени да разпределят своите служители по оживените кръстовища, които с помощта на свирки, ръце и пръчки, на които са монтирани думите «GO» (движи се) и «STOP» (спри), се опитвали да регулират хаотичното движение.
Но с течение на времето, някъде в началото на Първата световна война, броят на конските каруци в градовете постепенно намалял и всички започнали да говорят, че трафикът по някакъв начин трябва да се регулира с правила.
Според експертни оценки първото регулиране на движението започнало през 1907 г. в град Сан Франциско, Калифорния. Тогава местните власти публикували първите циркулярни листовки, описващи как да се държат участниците в движението в определени ситуации.
Една година по-късно, през 1908 г. в някои страни от Европа и Америка официално се потвърдило, че лявото разположение на кормилото е приет държавен стандарт. И през 1911 г. в Мичиган по пътищата имало и първата в света централна разделителна линия, това било първата пътна маркировка. Пет години по-късно, по пътищата на щата Бъфало, се появил първият знак със стрелка, обозначаващ забрана за ляв и за десен завой.
Но данни кой е изобретил първия в света светофар, учените и експертите засега нямат, като всеки от тях оспорва мнението за авторство. Например, има документирано доказателство, че устройство, подобно на светофар, но след това наречено семафор, се появило в Лондон още през 1868 г. на кръстопътя близо до Държавния парламент.
Това устройство имало дървени подвижни пластини, които в хоризонтално положение забранявали преминаването на машините по пътя, а в положение под ъгъл от 45 градуса – сигнал „внимание“ (аналог на „жълта светлина“). И това било изобретено от английски инженер, специалист по създаване на железопътни семафори, Джон Пик Найт. Но без да стои дори една година, семафорът избухнал, ранявайки полицая, който стоял до него.
Има и такива доказателства, в които се споменава, че през 1912 г. в Солт Лейк Сити, щат Юта, един пенсиониран полицай на име Лестър Вайр монтирал ръчно дървена кутия, която снабдил с две лампички – червена и зелена, и поставил кутията на стълб на фенер. Проводниците били свързани към електропровода на тролейбусите. Устройството му обаче не било патентовано и не получило никакво приложение.
На 5 август 1914 г. Джеймс Хоуг – жител на Кливланд (САЩ), монтирал електрически сигнален светофар, който предложил да се мултиплицира. Тази система се състояла от четири двойки червени и зелени светлини, които служели като сигнал за движение или спиране. Според статия през 1914 г., публикувана след това в журнал „Тhe Motоrs“, тази система се очаквало да се превърне в революционна идея за регулиране на движението по задръстените градски улици.
Общинските служители в Кливленд, както често се случва с бюрократите, дълго мислили дали да се внедри това иновативно решение и един от светофарите на Хоуг все пак бил поставен. Така, че се появил първият електрически сигнален регулатор на движението, който за съжаление не получил статут на широко внедряване.
Но за „баща“ на светофара може да се номинира американския инженер и изобретател Гарет Морган, който не само е изобретил устройство си, но също така и го патентовал през 1923 година. Това устройство с форма „Т“ също било оборудвано с двуцветни електрически крушки и ръчно управление, а Морган успешно продал патента на световноизвестната компания General Electric, което му дало шанс за широко въвеждане.
Въпреки това, още през 20-те години на 20-ти век, по автомобилните пътища все още нямало светофари, а само на железопътните линии. Влаковете по това време играели решаваща роля в движението на хора и товари на дълги разстояния. Тези железопътни светофари тогава имали три цвята – червен, зелен и бял. Зеленият сигнал символизирал вниманието и подготовката за движението, а не разрешение изобщо. Белият давал пропуск за пътуването, а червеният, както сега – на забраната му. Този избор на цветове се оказал твърде неудачен, защото машинистите на влаковете при силно слънце или при пълна луна не виждали добре. В допълнение червеното стъкло на крушките често се чупело и изгаряло. Оттук произтичали множество инциденти.
Осъзнавайки грешката си, служителят, работещ по железопътната линия, премахнал използването на белия сигнал, като същевременно направил зеления цвят разрешителен за трафика, а червения – забранителен. Не след дълго бил добавен жълт цвят, който не променял тона си нито на слънце, нито под луната светлина и нямал способност да отразява други цветове.
Същите три цвята по-късно ще се появят на пътните светофари, които стават класически и придобиват абсолютно еднакво значение за всички страни по света.
Така че, следващия път, когато погледнете светофар, който ви посочва не само правилата на пътя, но и директно спасява живот, не забравяйте, че това устройство има интересна и любопитна история.
