Мафията в модерната си форма, тоест престъпен синдикат, свързан с корумпирани властови структури, е продукт на 20 век. Често такива синдикати се разрастват от етнически банди, сплотени с кървави клетви и чужди на основното население на дадена страна. Съвременната организирана престъпност обикновено се свързва с търговията с незаконни стоки и е немислима без глобални мрежи за доставка и разпространение.
В историята на миналите векове също са известни престъпни групи и дори цели престъпни корпорации. Имало ли е такива в Древния Рим?
Самият град Рим по време на основаването си представлявал сборище бандити – от гледна точка на всички свои съседи. Римляните не се срамували от това начало на своята история и не криели откровено криминалните събития, случили се през първите десетилетия от съществуването на Рим. Например, прочутото отвличане на сабинянките; отначало Рим бил заселен само с мъже, тогава те поканили племето на сабиняните на празник и отвлекли жените им.
Постепенно Рим приемал закони, които го направили по-цивилизовано общество. Което въобще не пречело на някои римски кланове да нападат територията на съседни племена. Например през 470 г. пр. Хр. 306 римляни попаднали в засада и били убити, докато нападали етруските. Всички те били от клана Фабий. Самата римска държава тогава не водела никаква война; това нападение било изключително частна инициатива на едно римско семейство, което успяло да събере банда от над 300 главорези.
Дори официално цялото римско население било разделено на „триби“ (буквално – „племена“), които от своя страна се състоели от родове и се заселвали в столицата на квартали, състоящи се от „свои“ (роднини, „клиенти“, роби и други хора, зависими от даден клан). Така в ранния Рим нямало мафии – защото самият град бил конгломерат от пълни аналози на сегашните мафиотски „семейства“.
Тази особеност на града се запазила дълго време. Едрата организирана престъпност от време на време изплувала на бял свят – и винаги под формата на банда, организирана от някой влиятелен римски гражданин. Това било особено ясно изразено през І в. пр. Хр., когато законността и редът в римската държава били в упадък заради поредица от граждански войни.
По времето на Цезар (100-44 г. пр. Хр.) в Рим действали едновременно няколко големи банди. Те били ръководени от лидери, които или имали политически амбиции (например Катилина), или били свързани с някого от „чистите“ политици.
Такива „мафиоти“ били например Клодий, който бил прикриван от самия Цезар, и неговият съперник Милон – той пък работел за Помпей, съперника на Цезар. Бандитите на Клодий тероризирали политическите противници на Цезар, като не забравяли собствените си облаги. Те рекетирали богати римляни и отнемали именията им. Няколко пъти хората на Клодий се опитали да убият Помпей. Той пък на свой ред наел и въоръжил бандата на Милон, след което нощните улици на Рим станали арена на сблъсъци. По време на изборите през 53 г. пр. Хр. станало сбиване направо на Форума и двамата кандидати за консули били ранени.
На 18 януари 52 г. пр. Хр. на Апиевия път Милон и Клавдий най-после се срещнали лице в лице. Започнал скандал, който веднага се превърнал в сбиване. Клавдий бил ранен с кинжал. Отнесли го в близката таверна, но хората на Милон нахлули там, довършили ранения и изхвърлили трупа му на улицата.
Друга подобна на мафията група в Рим били „публикани“-те. Така се наричали бирниците, които сключвали договори с държавата за срок от 5 години с цел събиране на данъци. Договорът бил сключван със сдружение, което било управлявано от няколко патриции. Шефът на такова сдружение плащал на държавата договорената сума на данъците навреме – и след това ги събирал от данъкоплатците. Разбира се, тези сдружения събирали много повече данъци, отколкото давали на държавата. Биячите на публиканите изнудвали хората за пари по всякакъв начин. Печалбите им били особено високи в провинциите: босовете на тези сдружения деляли доходите си с управителя на съответната провинция.
Затова било безполезно човек да се оплаква от тях пред официалните власти. Освен договори за събиране на данъци, били сключвани такива за наемане на държавни пасища, събиране на мита, такси от рудници и др. Както и другите римски мафиоти, публиканите активно участвали в римската политика. Те спонсорирали различни политици, например, известните братя Гракхи.
–
