Почти всеки от нас е чул за едни или други митични същества в нашия свят. В митологията и фолклора се споменават много такива, като някои са описани по-подробно, други в най-общи линии.
Едно тези същества е хомункулусът. Според средновековните алхимици, това е създание, подобно на малък човек, което може да бъде получено изкуствено (ин витро, „в стъкло“ – тоест, в колба или епруветка). За да се създаде такъв човек, била необходима мандрагора. Коренът й трябва да се отскубне на разсъмване, след това да се измие и да се „нахрани“ с мляко и мед. В някои рецепти се казва, че вместо мляко е необходима кръв. След това този корен ще се превърне в миниатюрен човек, който ще пази и защитава своя собственик.
Нефилимите са описани в книгата на Енох. Те са паднали ангели. Били физически същества – тоест, съвсем материални. Те учели човечеството на забранени изкуства и вземали за съпруги човешки жени, от което се раждал нов вид хора. В Тората и няколко неканонични еврейски и раннохристиянски писания „нефилим“ означава „които принуждават другите да паднат“. Нефилимите били великани, силата им била огромна, както и апетитът им. Те започнали да изяждат всички човешки ресурси, а когато свършвали, нападали хора. Нефилимите започнали да воюват и да потискат хората, което причинило огромни разрушения на земята.
Съществото Бабай в славянския фолклор е нощен дух, с който родителите плашели непослушните си деца. Бабай няма конкретно описание, но най-често той е представян като куц възрастен мъж с чувал на раменете, в който слага пакостливите деца. Обикновено родителите споменавали Бабай, когато детето им не искало да заспи.
Космологичното същество Абраксас е част от представите на гностиците. В ранната епоха на християнството – І-ви и ІІ-ри вв., се появили много еретични секти, които се опитвали да съчетаят новата религия с езичеството и юдаизма. Според учението на една от тях, всичко, което съществува, се заражда в някакво висше Царство на светлината, от което произлизат 365 категории духове. Начело на духовете е Абраксас. Неговото име и изображение често се срещат върху скъпоценни камъни и амулети: създание с човешко тяло и глава на петел, а вместо крака – две змии. В ръцете си Абраксас държи меч и щит.
В японската митология съществото Баку – „Гълтачът на сънища“, е добър дух, който изяжда лошите сънища. Той може да бъде повикан, ако се напише името му на парче хартия, което да бъде поставено под възглавницата. В миналото изображенията на Баку висели в много японски къщи, а името му било написано върху възглавниците. Японците вярвали, че ако накарат Баку да изяде лош сън, той получава силата да превърне съня в хубав и добър. В някои разкази, обаче, Баку не е съвсем положителен персонаж – той изяжда всички сънища и мечти, като отнема от спящия благоприятни енергийни въздействия или дори напълно го лишава от сън.
Василискът е чудовище с глава на петел, очи на жаба, крила на прилеп и тяло на дракон, което се среща в митологиите на много народи. Основната му способност е да вкаменява с погледа си всяко живо същество. Според легендата, ако василискът види своето отражение в огледалото, ще умре. Василиските живеят в пещери, които са източникът им на храна, понеже се хранят само с камъни. Той може да напуска жилището си само нощем, защото не понася кукуригането на петлите. Освен това, се страхува от еднорозите, защото те са много „чисти“ животни.
Багейнът във фолклора на остров Ман представлява зъл върколак. Той мрази хората и ги тормози по всички възможни начини. Багейнът може да се увеличи до гигантски размери и да приеме всякаква форма. Той е способен да се преструва на човек, но ако се вгледате внимателно, ще видите заострените му уши и копитата – тези белези винаги го издават.
В руската митология Алконост (алконст) е райска птица с глава на девойка.
„Сирин и Алконост“ от Виктор Васнецов, 1896 г.
Често се споменава и изобразява заедно с друга райска птица – Сирин. Образът на Алконост води произхода си от гръцкия мит за девойката Алкион, превърната от боговете в птица. Най-ранният образ на Алконост се намира в книжна миниатюра от ХІІ-ти век. Алконост е безопасно и рядко същество, което живее близо до морето. Според народните сказания, сутрин птицата Сирин долита в градина с ябълки, тъжи и плаче. А следобяд в градината долита птицата Алконост, която се радва и смее. Птицата отърсва от крилете си жива роса и така плодовете се преобразяват, като в тях се появява невероятна сила – от този момент стават лековити.
Грифон – това е крилато чудовище с лъвско тяло и глава на орел. В различните митологии то пази златни съкровища.
Фигура на грифон от камък.
Грифоните или грифовете в гръцката митология са чудовищни птици с орлов клюн и тяло на лъв. Те са „кучетата на Зевс“ – пазят златото в страната на хипербореите, за да не го откраднат други чудовища – еднооките аримаспи. Херодот споменава грифоните сред приказните обитатели на Севера – иседони, аримаспи, хипербореи. Славянската митология също разказва за грифони, които пазят съкровища в Рипейските планини (днешен Урал).
Източник на снимките – Уикипедия
