Когато владетелят на древен Египет Хеопс решил да построи най-голямата пирамида, той бил наясно, че са необходими специални знания, за да се осъществи такъв грандиозен план. Човекът, който ги притежавал, бил жрецът Джедай. В древен Египет той бил смятан за велик магьосник. Казвали, че може да повелява на всички живи същества, както и, че умеел да възкресява мъртвите.
В египетските папируси и храмовите йероглифни надписи е записано, че изграждането на Хеопсовата пирамида било ръководено само от жреци – но те старателно криели тайнствените начини за работа с огромните камъни. Твърди се, че жреците четели заклинания с определена тоналност. В резултат камъните значително олеквали, след което били пускани на необходимото място.
Египетски жрец
По принцип, магията и Древен Египет били неразделно свързани. Днес магията се възприема като част от развлекателната индустрия – но за древните хора тя била част от живота им и те съвсем искрено вярвали в нея. Египтяните смятали, че магията помага за защита срещу зли и нежелани обрати на съдбата. Разбира се, тя се прилагала широко в медицината и древните религиозни обреди – лекарите използвали заклинания, а молитвите към боговете се произнасяли с помощта на магически думи. Маговете на древен Египет използвали за своите ритуали всевъзможни амулети. По време на връчване на даден амулет се произнасяли специални заклинания. Четяли ги само специално подготвени жреци. Често заклинанията се изрязвали върху самите амулети, което според свещениците, усилвало тяхното въздействие.
Съществувало силно заклинание, наречено „властни думи“. Когато човек умирал, папирусът с думите на това заклинание се слагал в ръцете му. Смятало се, че с този свитък е възможно боговете да бъдат подчинени на волята на починалия. Магията на думите имала силно влияние върху древните хора. Много от магиите на египтяните са записани в знаменитата „Книга на мъртвите“.
Особено значение за древните имало името на човек. Когато го знаели, маговете смятали, че получават неограничена власт над този човек. А всичко, което нямало название или име, за египтяните просто не съществувало.
Египетските магове смятали, че могат да „работят“ с магиите на няколко нива. Главните елементи били мястото на магическия ритуал, извършваните действия и произнесените думи. За да се постигне „магически“ ефект, те изговаряли думите в определена гласова тоналност и се придържали към точното и правилно произнасяне на всеки звук. Това значително усилвало въздействието на заклинанието, а повторението натрупвало „магическата енергия“.
Играта със словото била основен магически инструмент: хомофонията (еднозвучието) и безсмислените думи повишавали ефекта. Ако при произнасяне на заклинанието се заплювал враг или негова статуетка, това засилвало разрушителното въздействие. Удачно подбраното място значително подобрявало „магическия резултат“.
За изработване на магически кукли се използвали тесто, восък, животински мазнини, лепило. Куклата се правела преднамерено чуплива, за да може лесно да се строши. Най-често куклите се използвали за заклинания или унищожителна магия.
В религиозните церемонии използвали специални магически заклинания. В запазените хроники се казва, че древните жреци владеели магията толкова умело, та могли да променят съдбата на всеки човек и да влияят върху събитията в бъдещето. Вярвало се, че маговете са в състояние лесно да изцеляват болни и да прогонват зли духове. Хората били уверени, че дори изработените от обикновен материал магически кукли, могат като живи да правят всичко, което им заповяда магьосникът.
Днес изследователите смятат, че египетските магове използвали 2 вида магия. Първият вид била ритуално-погребална (тя въздействала както върху мъртвите, така и върху живите) – а вторият били проклятия с цел нанасяне на голяма вреда за прокълнатия. Всеки сам решавал с какъв вид магия ще се занимава. Но египетските магове смятали, че дори „бялата“ положителна магия може да доведе до негативен, а понякога даже трагичен резултат. Затова основно тяхно правило било, че всяка една магия се намира в „сивата зона“ – защото никой не можел да предвиди резултата от нея.
Едно е сигурно: те знаели, че магията влияе ако не върху друго, то най-малкото върху психическото състояние на човека – и по този начин може да му помогне да се промени, независимо дали въздействието е „магическо“ или човек сам, чрез вярата си, постига желания резултат.