Известният американски писател-сатирик обикалял много по целия свят. Той също посетил и Русия. За пръв път това било през 1860-те години. По това време САЩ току-що били освободили негрите и отстояли единството на страната си в кървава гражданска война.
По същото време Русия освободила своите крепостни селяни. Освен това, тя оказала важна дипломатическа подкрепа на САЩ по време на Гражданската война, при това не само с морална помощ: руският флот отишъл на приятелско посещение към бреговете на САЩ, като демонстрирал готовност заедно със североамериканските бойни кораби да отблъсне евентуални атаки на бунтовните южняци и на британските военно-морски сили.
Интересът на двете страни една към друга по онова време не бил изненадващ. „Америка дължи много на Русия“, пише Самюъл Клеменс (по-известен на света под псевдонима Марк Твен) и бил напълно искрен в това свое мнение, изразявайки отношението на повечето си сънародници. По-късно го променил на 180 градуса, но също под натиска на американското общество.
През 1867 г. Самуел Клеменс тръгнал на морско пътешествие към бреговете на Европа. Тогава организираният туризъм току-що започвал да навлиза в ежедневието на американците и само богатите можели да си го позволят.
Марк Твен посетил южната част на Русия: Крим, Одеса. „По външен вид Одеса е точно като американски град – пише той. – Красиви широки улици, а също и прави, ниски (два или три етажа) къщи, просторни, кокетни, без фантазии. Делова суматоха по улиците и в магазините, забързани пешеходци, къщите и всичко наоколо – подредено така, че да радва окото. Дори ни обгърна гъст облак прах, което напомни за нашата мила родина. Едва се удържахме да не пророним благодарна сълза и по-остри думи. Накъдето и да погледнехме – сякаш навсякъде около нас беше Америка! ”
Марк Твен сипе ирония и насмешки във всеки абзац. Той иронизира придворните обичаи, с които император Александър II, който тогава почивал в Крим, украсил аудиенцията, дадена на американските туристи. Но неговият присмех е добродушен – той дори озаглавява своите пътни бележки с ирония към самите американци „Парвенюта в чужбина“. Американците се отнасяли снизходително към почитанието на европейците на тронове и корони: един вид, още не са дорасли до демокрацията, но и това ще стане…
Либералните реформи, които Русия провеждала по това време (и които, за съжаление, по-късно довели до страшните революционни събития), предопределяли оптимистичния и благосклонен възглед на повечето американци към огромната славянска страна.
Но в края на ХІХ век отношението на Марк Твен към Русия рязко се променило. Това било под влияние на американското обществено мнение, което симпатизирало, колкото и да е странно, на руските революционери – праобразите на бъдещите болшевики и комунисти.
През 1891 г. членът на терористичната организация „Народна воля“ Степняк-Кравчински емигрирал в Съединените щати, където подарил на Марк Твен книгата си на английски „Нелегалната Русия“.
През 1892 г. писателят Джордж Кенън изнасял публични лекции за „ужасите на царския режим“ – явно, не очаквал, че „ужасите“ на революционерите, които по-късно свалили този „режим“, ще се окажат много по-страховити.
„В цивилизованите страни е възможно да се отстрани потисник от властта само със закон – пише Твен през 1905 г. в политическия си памфлет „Царят“. – Това правило се прилага погрешно и към Русия, където няма такова нещо като закон… Убивайте Романови навсякъде! Верността към тези отровни змии е предателство към народа. Бъдете патриоти, а не педанти, освободете народа!“
Подобно радикално отношение на Марк Твен и по-голямата част от американската общественост се дължало на фалшивите новини, идващи от Русия, за еврейските погроми, които уж били организирани от царя.
Но и революционерите разочаровали Марк Твен. Когато през същата 1905 г. Максим Горки дошъл в Съединените щати и започнал да събира дарения за руската революция, Марк Твен също дал пари. Пътуването на Горки обаче завършило със скандал. Оказало се, че дамата, пътуваща с него, не му е съпруга – а любовница. Престоят им в една хотелска стая бил забранен от американските закони, но служителите на хотела повярвали на думата на руския писател…
Това пренебрежение към законите на страната, която демонстрирала гостоприемство и симпатия, възмутило Марк Твен: „Той пристигна с дипломатическа мисия, изискваща такт и зачитане към предразсъдъците на други хора. Хвърля шапката си в лицето на публиката – а след това я протяга, молейки за пари. Това дори не е смешно, а жалко. Що се отнася до патриотизма му, той пожертва високата цел да спаси хората заради глупава дреболия“.
Така Марк Твен стигнал до извода, че революционерите, които искали да заменят царизма, не били по-добри – и повече не се занимавал с Русия и нейните проблеми.
–
