„Не споделих и половината от това, което видях, защото знаех, че няма да ми повярват“ – Марко Поло
Да разгледаме живота на всеизвестния изследовател на света Марко Поло. Той е роден в семейството на венециански търговец и пътувал до Китай, където прекарал голяма част от живота си в служба на монголския император. По това време той преживява неща, които описва по-късно в популярната си творба „The Travels”. Нека разгледаме как тези негови преживявания повлияват на света, както тогава, така и сега.
Марко Поло живял от 1254 до 1324 година – времена, в които имало множество конфликти във Венецианската република. Той е роден в семейство на търговци, които вече били запознати с пътуванията и размяната на стоки с чужди народи. През 1271 година, когато е само на 17 години, Марко Поло се присъединява към експедицията на баща си и чичо си до Светите земи, от където искали да вземат дарове за монголския император Кубилай хан. Това, което трябвало да бъде пътешествие по море, се оказало пътешествие по сушата. Тримата мъже достигнали до китайския град Шанду, където било местоположението на Кубилай хан. Пътуването отнема 3 години, като през това време пътешествениците изминават 7800 километра, следвайки поредица от търговски пътища, които по-късно стават известни като Пътя на коприната.
Марко Поло бил назначен на висок пост, ставайки един от многото чуждестранни администратори на Монголската империя. Работата му го отвеждала в различни места на Китай, където се запознал с азиатската култура. В крайна сметка, през 1292 година Марко, заедно с баща си и чичо си, били освободени от работа и им било позволено да се върнат в дома си във Венеция. Връщането им също отнело 3 години и те пристигнали в родината си през 1295 година.
През 1298 година – само 3 години след като се върнал у дома, Марко Поло бил изпратен в затвора от генуезците. Докато е в затвора, Поло се сприятелява с писателя Рустичело да Пиза. С помощта на Рустичело, Марко прекарал времето си в в писане за пътешествията, които имал възможност да направи из Китай, докато служел на монголския император. Той нарекъл записките си „Description of the World” (от английски – „Описание на света“), но по-късно сменил името с „The Travels of Marco Polo” („Пътешествията на Марко Поло“) или накратко „The Travels”, както са известни и днес.
Записките на Марко Поло ни позволяват само да надзърнем в екзотичния свят на Монголската империя. Той описва странни открития, непознати за западния свят – като очилата и хартиените пари. Освен това той описва азиатската пощенска система и употребата на въглища. Той не се свени да разкрие всичко, което е видял и дори включва описания на сексуалните практики в Азия, както и политическите интриги, което прави писанията му доста по-земни и докосващи.
Година по-късно – през 1299 – бил установен мир между Венеция и Генуа и Марко Поло бил освободен от затвора. Вместо да се отдаде на живот, изпълнен с пътешествия, Поло решил да се установи и да създаде семейство. Той прекарал последните 25 години от живота си, занимавайки се с търговия, въпреки че никога повече не напуснал Венеция. По-късните му години са сравнително неизвестни, но записките му продължават да вдъхновяват бъдещите поколения на европейски изследователи. Твърди се дори, че Христофор Колумб носел със себе си едно копие от „Пътешествията на Марко Поло“ по време на плаването си към Америка.
В крайна сметка, най-големия принос на Марко Поло за западното общество може да се окаже пробуждането у хората на ненаситен интерес и любопитство към чуждите култури. Неговите описания на живота в монголската империя разпалват апетита за проучвания и изследване на света.
