Вероятно сте чували за Западна Сахара, а ако погледнете която и да е световна карта, ще забележите, че регионът се намира в южния край на Мароко, но не е изцяло под мароканска власт. Западна Сахара е страна, която е в Списъка на неавтономните територии на ООН. Призната е от 45 държави, 13 страни са „замразили“ отношенията си, а 22 отказват да имат дипломатически отношения с нея. Западна Сахара е оспорван регион със сложна история и както много други такива райони, има силно милитаризирана зона, в центъра на която минава 2700-километрова пясъчна стена, наречена „Мароканската стена“.
Западна Сахара е под испанска окупация до 1975 година. След като Испания се отказва от упражняването на контрол над територията, Мароко и Мавритания я разделят помежду си, пренебрегвайки напълно желанията на местните жители, които са обявили, че искат независимост още от 60-те години.
През 1976 година местните жители, т.н. сахарци, формират националноосвободително движение, наречено „Фронт Полисарио“ , чиято цел е да сложи край на чуждестранното присъствие в Западна Сахара. Те обявяват, че наречената от тях Сахарската арабска демократична република е независима държава, след което избухва война. През 1979 година Мавритания се оттегля от територията, но Мароко продължава да окупира района.
По това време Мароко започва да изгражда огромната, дълга 2700 километра пясъчна стена, разделяща територията надлъжно на два региона. Западният е окупиран от Мароко, а източният, така наречената „свободна зона“ е контролирана от сахарски бунтовници на организацията „Фронт Полисарио“. Смята се, че тази затворена част на пустинята е обитавана от между 30 000 и 40 000 жители, които живеят най-често в бежански лагери или като номади.
Враждебността между Мароко и „Фронт Плисарио“ официално приключва през 1991 година, но стената продължава да бъде охранявана денонощно от хиляди марокански войници, докато радари и други електронни средства за наблюдение сканират района за евентуални нарушители. По цялата дължина на стената има поставени мини, което я превръща в най-дългото непрекъснато минно поле в света. Сред цивилните граждани изключително често има случаи на сериозни наранявания, загуба на крайници и смърт, причинени от взривяването на мините.
