Масонските разклонения и филиали

Някои изследователи смятат, че масонството е възникнало по времето на построяването на Йерусалимския храм при цар Соломон. Според други пък, то е един от клоновете на древния мистичен Орден на розенкройцерите, за който се твърди, че е възроден от Карл Велики в началото на ІХ-ти в. Но най-много са привържениците на хипотезата, че масонството произлиза от Ордена на тамплиерите.

През 1118 г. на хълма Сион край Йерусалим девет кръстоносци организирали таен съюз – „Приорат на Дева Мария от Сион“, по-късно преименуван на „Орден на бедните рицари на Храма на Соломон“. Именно в Палестина тамплиерите влезли в контакти с тайни мюсюлмански и юдейски секти, което и било едно от по-късните и главни обвинения срещу тях.

Тайните управители на Ордена притежавали някакви секретни познания, водещи началото си от митичния подземен град Агхарта в сърцето на Хималаите, и планирали да създадат Нов световен ред.

През 1314 г. могъщият Орден на тамплиерите бил унищожен от френския крал Филип ІV Хубави и папа Климент V. Тамплиерите оцелели като организация единствено в Португалия, където се преименували на „Орден на Христос“. В Германия някои от тях се включили в немския Тевтонски орден. Във Франция и Англия оцелелите тамплиери основали организацията на Свободните зидари или масоните. Като смятат Бог за „Великия архитект на вселената“, масоните си запазват скромната роля на „зидари“. С мистрия в една ръка и меч в другата, в престилки, украсени с масонски знаци, те изпълняват своите обреди и ритуали на тайни събрания на „посветените“.

Окото на провидението е един от символите на масонството. Източник – Уикипедия

Съществуват обаче и парамасонски (паралелни на масоните) организации със сходни цели и задачи. Най-известни и най-дълбоко засекретени от тях били Братството на илюминатите (букв. „осветените“ или „просветените“ – на чието име е наречено европейското „Просвещение“) и Орденът на розенкройцерите, които разпространяват свои филиали под формата на ложи, колежи и ордени във всички европейски страни в периода ХІV-ХV-ти вв.

През 1662 г. британските розенкройцери от ложата „Невидимият колеж“ създали Кралското общество, а през 1666 г. масоните във Франция – Академията на науките в Париж. Макар и формално „научни“, тези структури станали не толкова средища на науката, колкото опорни точки на европейското масонство, организирано в десетки тайни братства и съюзи – което след това се разпространява във всички континенти под формата на стотици ложи и ордени, обединяващи хиляди масони.

Всевиждащото око. Уикипедия.

Заедно с масоните, розенкройцерите и илюминатите се появили и десетки други тайни парамасонски общества: Църквата на сайентистите (забранена в много страни), Херметичното братство в Луксор, Луциферското общество на келтското послушание, тибетският „Зелен орден“ (в него членувала последната руска императрица, съпругата на император Николай II), Международното братство на Изида, Орденът „Врил“ (нацистко масонство, основано през 1919 г. от Карл Хаусхофер) и т. н., обединяващи милиони последователи по целия свят.

Тяхната дейност е насочена към разпространяване на идеология, която се противопоставя на християнството и се основава, както твърдят, на някакви тайни древни знания, предавани от загадъчни мъдреци – наричани Учители, Старши Братя, Посветени и т. н.

Един от аспектите на дейността на тези общества е създаването на легални и понякога дори съвсем законно регистрирани организации от най-широк спектър. Такива са:

– „Комитетът 300″ (основан през 1729 г.), който обединява висши масони от политиката, икономиката и църковните среди;

– Съветът 33“, представящ елита на „Комитета 300“;

– Ротари-клуб;

– Групата „Билдербергер“, основана през 1954 г. в хотел „Билдерберг“ (Холандия) от сто и двадесет финансисти от САЩ, Западна Европа и Канада, често наричана „невидимо световно правителство“;

– Тристранната комисия, основана през 1973 г. от Дейвид Рокфелер и Збигнев Бжежински , за която се твърди, че контролира американската икономика, политика, армията и медиите;

– Римският клуб;

– дори за ООН се смята, че е основана предимно с масонски уклон.

Печатите, емблемите, гербовете и знамената на всички тези организации носят ясен отпечатък на масонската символика: изобразяват т. нар. „всевиждащо око“, и пирамиди от 33 (или от 13) камъка. Масонските девизи „Нов световен ред“ и „Нашето дело ще победи“ присъстват в гербовете на немалко световни организации.

Между другото, основният нацистки лозунг, под който хитлеристите опитаха да завладеят цяла Европа, а след нея и света, е „Нов ред“.

Цялата тази символика е толкова широко разпространена, че можем да я видим навсякъде – от доларови банкноти до фирмени емблеми.

Всички тайни братства, ложи, клубове и организации, създадени около масоните, имат три общи черти:

– херметичност, тоест, закритост за „непосветени“;

– строга йерархия на управленската структура;

– скрита дори за членовете крайна крайна цел, наричана още Замисъл или План.

Британската енциклопедия, определяща масонството като „учение и практика на таен орден, най-голямата организация в света“, подчертава, че масоните използват своите професионални умения, за да влияят и проникват в структурите на властта по цял свят.

Дали е така, може само да се предполага. Но за българската историческа действителност със сигурност знаем, по сведения от масонски книги и сайтове, че в периода 1878-1944 гг. в България от 29 министър-председатели са били масони 21. Също масони са били такива ключови фигури в нашата история, като Захари Стоянов и Стефан Стамболов.