Мерое бил богат метрополис на древното царство Куш (днешен Судан). След като първата столица Напата е ограбена и разрушена през 590 г.пр.н.е, Мерое е обявен за нова столица. Преди това градът е важен административен и търговски център, тъй като се разполагал на ценни търговски пътища и бил изключително процъфтяващ.
Тъй като все още никой не е успял да преведе мероитската писменост на царството Куш, се знае твърде малко за това как Мерое се е превърнал в изумителния град, за който Херодот пише през около 430 г.пр.н.е. Мерое бил известен заради богатствата си, дори толкова известен, че персийският крал Камбис II провежда поход, за да го превземе. Походът се проваля много преди Камбис II да достигне Мерое, заради труднопроходимия терен в пустинята.
Макар че Мерое вероятно е основан през около 890 г.пр.н.е, той процъфтява едва през периода 750 – 350 г.пр.н.е. Царството Куш се управлявало от така наречените кушити, които следвали египетски практики и обичаи, и използвали египетски титли. С течение на времето тези практики се обезличават и йероглифите били заменени от нова писменост, позната като мероитска.
Египетското влияние и цар Ергамен
Историкът Диодор Сицилийски пише, че преди на трона да се възкачи цар Ергамен (295 – 275 г.пр.н.е), свещениците, почитащи бог Амон, решавали кой цар да управлява и за колко време. Тъй като здравето на царя се свързвало с плодородието на земята, свещениците имали властта да определят дали настоящият управник вече не е способен да заема поста си. Ако решат, че той е негоден, те му изпращали съобщение, че според бог Амон неговото управление на земята е приключило и той трябва да умре. Царете винаги се подчинявали на тези божествени заповеди и слагали край на живота си в името на благото на народа.
Въпреки това, Диодор Сицилийски пише още, че цар Ергамен, който изучавал гръцка философия, бил първият, който отказва да се подчини на тази заповед. Заедно с въоръжена сила той се отправя към забраненото място, където се намирал храма на свещениците, и ги убива, като по този начин унищожава тази традиция и учредява практики по своя лична преценка.
Кралиците на Мерое
Ергамен (познат още като Аркамани I) бил също първият цар, който заповядал погребенията да се извършват извън Мерое (вместо да се следват египетските практики за погребване на мъртвите зад стените на града). Той полага първите закони, чрез които Мерое да се дистанцира в културно отношение от Египет. Египетския език, писменост и изкуство в Куш изчезват през този период.
Египетските богове като Изида и Амон били заменени от божеството Апедемак – бога лъв, а кралиците споделяли политическата власт заедно с царя. Кралиците получавали титлата „Kentake”, което най-често се превежда като „Кралица регент“ или „Кралица майка“ и през периода 170 – 314 г. на власт са били най-малко 7 кралици.
Една от най-известните истории за кралиците на Мерое е тази за царицата Аманиренас, която билa не само успешен управник, но и ценен воин. Тя успяла да сключи примирие с Октавиан Август, което било повече в полза на Мерое, отколкото на Рим.
Възходът и падението на Мерое
По време на най-големия си възход, Мерое е център на търговията, агрикултурата и топенето на желязо. Един от най-ранните записи, документиращи политическото сътрудничество между Мерое и Египет, е от времето на династията на Птолемеите, когато Мерое снабдява Египет със слонове, използвани при военни действия.
Днес Мерое е един от най-известните археологически комплекси на Судан, а руините на древните пирамиди, замъци и официални сгради стоят мълчаливо там, където е процъфтявал някога успешният град. Вярва се, че през 330 година градът е покорен от царството Аксум, което довежда до упадъка на Мерое. Пристигането на войните от Аксум, както и прекомерната употреба на природните ресурси, довеждат до обезлесяване на района и изтощаване на почвата. В крайна сметка през 5 век Мерое е изоставен и се превръща в град на легенди и загадки.
