В света винаги има много и различни мистерии и загадки. Но тази история е забележителна, тъй като очевидците са стотици. Тя получава името „Плачещото момче“, на една от картините на испанския художник Бруно Амадио (1911-1981 г.). Този уважаван художник подписва своите творби като Браголин, така че е по-известен с това име. По едно време той рисува серия картини, всяка от които изобразява плачещо дете. Твърди се, че това са лицата на деца от сиропиталище, което изгоряло по време на войната. А според легендата „Плачещото момче“ всъщност е синът на Браголин. Художникът нарочно го разплаквал като го плашел с огън, за да го рисува. Тормозът продължил с месеци и в един момент малчуганът не издържал и проклел баща си, пожелавайки му сам да изгори. Няколко седмици след това момчето починало от пневмония, а Браголин изгорял в дома си. Всички купувачи на „Плачещото момче“ оставали без покрив над главите си, след като домовете им мистериозно изгаряли. Оцелявала единствено картината.
Творбите на Браголин са харесвани от ценителите на живописта. 65 били картините, на които били направени много репродукции, продадени по целия свят. Със спечелените от тях пари художникът бил в състояние да живее спокойно във Венеция, а образите на плачещи деца се оказали в домовете на хиляди хора. През лятото на 1985 г. станал странен инцидент в Обединеното кралство. В графство Южен Йоркшир, в северната част на Англия, живели Рон и Мей Халлоуи. В началото на юни в къщата им избухнал пожар. Всичко изгоряло, дори покривът се сринал. Само стените останали. И на една от тях висяла напълно непокътната и дори неизцапана със сажди, репродукция на „Плачещото момче.“ Семейството я купило още през 1972 г., докато било в Италия. Семейството не било много разстроено, тъй като имуществото било застраховано, но фактът, че картината оцеляла в пепелта, бил много изненадващ.
След известно време имало поредица от пожари в град Ротерем. Всички те били много силни и безмилостно унищожили жилищата на хората. Онова, което било общо между тях е, че във всички домове оставала цяла картината, изобразяваща плачещо момче. Това било едно и също дете, а както вече споменахме, художникът нарисувал 65 плачещи момчета и момичета.
Тази странна закономерност била забелязана от пожарникарят Питър Хъл. Думите му били потвърдени от неговият колега Алън Уилкинсън. Тяхното изявление предизвикало интереса на журналистите от „The Sun“ – таблоид с ежедневен тираж от 2 милиона и 800 хиляди екземпляра. Редакторът на вестника Калвин Макензи предусетил сензацията и решил да проучи по-задълбочено въпроса с репродукциите на „Плачещото момче“. Според инструкциите му журналисти посетили няколко града в Северна Англия и разбрали, че такива пожари са наблюдавали през няколко месеца. Те предизвикали сериозна загриженост у застрахователните компании, тъй като те трябвало да плащат огромни суми пари на пострадалите. Във всяка пепел имало едно и също лице на плачещо момче. Репродукциите с други лица не представлявали заплаха за хората и техните жилища. Оттук и заключението: жителите на Англия били изправени пред забележителен мистичен феномен.
На 4 септември 1985 г. излязъл поредния брой на „The Sun“. На първата страница имало статия, наречена „Проклятието на плачещото момче“. В продължение на един ден тя била прочетена от повече от 7 милиона души. И на следващия ден поток от писма бил изпратен до редакцията, а телефоните непрекъснато звънели. Хора от различни части на Англия се опитвали да разкажат историите си. Всички те в различно време си купили репродукция на „Плачещото момче“ и впоследствие пострадали от пожар.
Жителката на Донкастър Сандра Краско казала, че тя, нейният брат и майка пострадали от огъня, след като са получили копие от злощастната картина. В град Лийдс къща изгоряла напълно, но репродукцията на плачещото момче останала цяла и невредима. От другите градове и области били изпратени подобни съобщения. Огънят унищожавал всичко, а лицето на плачещото дете дори не било покрито със сажди.
Започнало масовото унищожение на всички репродукции на плачещото момче. Вярно е, че имало доста хора, които са били скептични по отношение на цялата тази психоза. Те вярвали, че публикувайки случващото се, вестникът е намерил нов начин да си повиши тиража.
Тези, които изгорили репродукциите, били обхванати от паника. Появил се слух, че духът на плачещото момче ще започне да си отмъщава. Една жена от Лийдс съобщила, че картината е виновна за смъртта на съпруга й и двамата й синове. И възрастен човек от Лондон заявил, че по вина на репродукцията са убити синът и съпругата му.
През ноември 1985 г. редакторът на „The Sun“ решил да организира масово демонстративно изгаряне на останалите репродукции на плачещото момче. Журналистите решили да направят това на плоския покрив на редакцията, но пожарникарите категорично им забранили. Затова избрали пусто място извън града. Там направили огромен огън и изгорили всички останали копия.
Англия замръзнала в очакване на нещо лошо. Но времето минавало седмица след седмица и нямало пожари. Плачещото момче умряло в огъня, спряло да тревожи хората и да трови живота им. С течение на времето неприятната история била забравена. Останали само публикациите във вестника, напомнящи за това загадъчно явление.
