background img
май 29, 2018
6736 Views

Мистериозни и легендарни мечове от света

Автор:

Когато говорим за воините на Средновековието, пред очите ни обикновено изникват бойци, въоръжени с шлемове, щитове, копия, лъкове, боздугани, бойни секири и… мечове.

Всъщност, не е било съвсем така. Масовото ударно въоръжение тогава са преди всичко копия, секири, различни видове боздугани. Особено в Ранното Средновековие мечът е бил изключително рядко, скъпо оръжие и се носел само от благородници. Това се подчертава и от факта, че на някои мечове дори бил давани имена. Причината била в недостатъчно развитата металургия, а оттам и във високата цена – ако използваме съвременни ценови аналогии, един меч тогава би струвал, колкото днес мерцедес висша класа. Затова и рицарите се отнасяли към мечовете си като към свои верни бойни другари. Воин, който без основателна причина загубел меча си в битка, се покривал с позор.

Сред мечовете също има своя „аристокрация“ – прочути остриета, които според легендите имали вълшебни свойства. В такива разкази има зрънце истина – артефактният меч само с вида си въодушевявал воините около себе си. Неслучайно дори сред оръжията на бъдещето в прочутата сага „Междузвездни войни“ най-силен отново е мечът – но, разбира се, вече във „високотехнологичен“ вид.

1.Мечове в камък

Твърде прочути са мечовете, забити в камък. Мнозина си спомнят как крал Артур изтегля своя „Ескалибур“ от скалата, за да докаже правото си върху трона. Въпреки фантастичността на това събитие, напълно е възможно то да се основава на реален обичай сред древните британци.

А в италианския параклис “Монте Сиепи” се съхранява камък със здраво заседнал в него меч. Той принадлежал на тосканския рицар Галиано Гуидоти, живял през ХІІ-ти век. Според легендата, Гуидоти имал лош характер – затова един ден при него дошъл архангел Михаил и му предложил да стане монах. Рицарят се разсмял и заявил, че това ще е също толкова трудно, колкото и да разсече камъка. За доказателство наистина го ударил – и за всеобща изненада острието влязло в канарата като в буца масло. Смаяният Галиано го оставил там, станал монах и по-късно бил канонизиран за светец – а славата на меча му се разнесла из цяла Европа. В наши дни изследователят от Университета в Павия Луиджи Гарласкели подложил меча на радио-въглероден анализ и се установило, че е на възраст около 800 години – тоест, някаква част от легендата може и да е истина.

2.Мечът „Кусанаги-но цуруги“

Този митичен меч в продължение на векове е символ на властта на японските императори. Названието му се превежда като „Меч, косящ трева“. Известен е още и като „Аме-номуракомо-но цуруги“ – “Меч, събиращ облаци от рая”. Японският епос казва, че бил намерен от бога на вятъра Сусано в тялото на убит от него дракон с 8 глави. Сусано го подарил на сестра си – богинята на слънцето Аматерасу, а тя – на своя внук Нинига. Така постепенно станал собственост на полубога Джима – първия японски император. Смята се, че оригиналният меч е потънал в морето по време на войната „Гемпей“ (1180-1185) и е заменен с дубликат.

Властите на Япония никога не са го показвали публично. Дори по време на коронации е изнасян само увит в платно. Предполага се, че се пази в шинтоисткия храм „Ацута“ в град Нагоя – но няма никакви нагледно доказателства, че изобщо съществува.

  1. Мечът „Дюрандал“

От векове в параклиса „Света Богородица“ във френския град Рокамадур стърчи меч, забит в стена, който според легендата принадлежал на самия Роланд. Според преданието, той хвърлил вълшебното си острие, предпазвайки параклиса от враговете, и така мечът останал в стената.  Но учените смятат, че мечът в параклиса не е легендарният „Дюрандал“, с когото Роланд всявал страх сред сарацините.

Прочутият племенник на Карл Велики загинал на 15 август 778 г. в битката с баските в Ронсевалската клисура, на стотици километри от Рокамадур. А слуховете за „Дюрандал”, забит в стената, се появили едва в средата на XII-ти век, почти едновременно с написването на „Песен за Роланд”. Монасите просто обвързали името на Роланд с меч, за да си осигурят стабилно посещение на енориаши.

Проблемът е, че, отхвърляйки версията за Роланд като собственик на меча, експертите не могат да предложат нищо в замяна. Така се оказва, че, както винаги, романтичната легенда се оказва по-красива от сухите исторически факти.

  1. Жадните за кръв остриета на Мурамаса

Мурамаса е знаменит японски ковач, живял през XVI-ти век. Според легендата, той се молел на боговете да дарят неговите мечове с кръвожадност и разрушителна сила. Майсторът правел много добри мечове и боговете изпълнили молбите му, като слагали във всяко негово острие демоничен дух за убиване на всички наоколо.

Смятало се, че ако меч на Мурамаса бъде оставен дълго време бездействен, той може да предизвика собственика си да убие невинен човек или да се самоубие, за да може острието да се „напие” с кръв. Разказвали се безброй истории за собствениците на мечовете на Мурамаса, които полудявали и убивали много хора. След цяла поредица многобройни злополуки и убийства, настъпили в семейството на прочутия шогун Йеясу Токугава, които народната мълва свързвала с проклятието на Мурамаса, правителството обявило мечовете на майстора извън закона и повечето от тях били унищожени.

Но школата на Мурамаса представлява цяла династия оръжейници, просъществувала цял век, затова историята с „демоничния дух“ в мечовете им е само легенда. Както е известно, няма лоша реклама. Проклятието на остриетата, направени от майсторите в школата, ги прославила навсякъде. Мнозина опитни воини ги предпочитали – и явно както поради своето изкуство, така и благодарение на „кръвожадните мечове“ на Мурамаса, често извоювали победи.

Източник на снимките: http://www.twoeggz.com

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title