Интересна, а и обхваната в мистерия история за най – дълбоката дупка изкопана от човек някога. Кое ли е истина и кое не е, сигурно на тези въпроси няма скоро да получим отговор, но в крайна сметка историята на тази дупка е наистина повече от интересна.
Работата по този проект, който ще направи истински разкрития свързани със строежа на Земята започва през1970г. Този проект бил една от гордостите на съветите по онова време наред с космическата им програма и до известна степен подводният им флот. Твърди се, че хората работещи на този обект били избирани много стриктно и не било никак лесно да започнеш работа там. Като възнаграждение освен апартамент в центъра на Москва, те получавали и месечна заплата, която по това време се равнявала на годишната заплата на който и да било преподавател в университет.
Проекта се намира в северозападната част на Колския полуостров от където идва и името му. Общо работещи са били 16 отделни лаборатории работещи едновременно, като най–дълбокото място прокопано от тях била така наречената дупка СГ-3 (СГ идва от сверхглобокая или свръх дълбока). Както вече казахме работата започва през 1970 и през следващото малко повече от десетилетие кипи неуморен труд по изкопаването на дупката. Официално проекта е замразен през 1994г., а през 1983г. учените там достигат дълбочина от 12 хиляди метра, когато решили да спрат с копаенето, а след още 262 метра проекта бил тотално спрян. В случая странностите са много, като една от е, че по план учените трябвало да стигнат до дълбочина от 15 хиляди метра, която както разбираме никога не е била достигната.
Според различни източници работата по проекта е спряна, защото учените започнали да се натъкват на много свръхестествени феномени по време на копаенето на дупката, а също така и заради невъзможността да охлаждат главата на копаещата дрелка. Според някои източници на дълбочина след 8 хиляди метра учените се натъкнали на скали съдържащи огромно количество злато от около 80 грама на тон, а според днешните минни стандарти за да се започне златодобив, са нужни едва 4 грама на тон. Според други източници когато достигнали 12-те хиляди метра температурата в земните недра започнала да достига порядъци от рода на над 150 градуса по целзий, много над очакваните около 100. Като се предполагало, че на 15 км дълбочина би била от порядъка на 300 °C.
При такава температура, а и при огромните налягания там долу камъните и скалите вече не били с твърда и солидна структура, а били по–скоро пластични.
Най–странното от цялата тази история е, че според някои учени, когато достигнали 12262-я метър устройствата започнали да отчитат странни звуци. Заинтригувани от тези звуци учените спуснали специален микрофон до дъното и според тях тогава те чули човешки писъци там долу.
„Като комунист, аз не вярвам в небето или Библията, но като учен, аз вече вярвам в ада. Няма нужда да казвам, че бяхме наистина шокирани от такова откритие. Ние спуснахме в кладенеца микрофон за запис на звук от движението на литосферни плочи. Но вместо движения на плочите чухме човешки гласове да крещят от болка. Отначало мислехме, че звукът е произведен от нашата собствена сондажна техника. Но след това, когато отново внимателно изследвахме оборудването, най-лошите ни подозрения бяха потвърдени. Викове, крясъци и писъци на хора. Те крещяха, плачеха и се чуваха стенанията на милиони хора.“ – разказва ръководителят на проекта „Колски свръхдълбок сондаж“ Виктор Азаков, когато предава фонозаписа на съответните власти. След кончината на Азаков и разпадането на СССР неговият внук открива в къщата на дядо си копие от този феноменален запис и така „гласовете от ада“ стават обществено известни.
Колският сондаж е засекретен обект от самото му започване заради близостта му до границата с Норвегия и статута му на научен приоритет. Първият чужденец, който я посещава, е директор от Чехословашката академия на науките. За останалия свят новината, че СССР дълбае най-дълбокия сондаж на планетата, достига по-скоро като слух. Официално е известена и представена с обилна информация на Световния геоложки конгрес, който е проведен в Москва през 1984 година.
През 2008 година оборудването на обекта е демонтирано поради морално и физическо остаряване, неподлежащо на възстановяване, а обслужващите сгради са разрушени.
