Чудесата на „летящия монах от Копертино“ са сред най-удивителните и, в същото време, едни от най-добре документираните подобни случаи в историята.
Йосиф от Копертино летял във въздуха, очевидно в състояние на пълен екстаз; и тези му способности озадачавали не само църковните власти, но и самия него. Списъкът на свидетелите изумява както с размера си, така и с ранга на лицата, изброени в него.
Йосиф Деза се родил в италианското гадче Копертино през 1603 г. Той не просто се издигал във въздуха, но можел да лети като птица! Хиляди слисани очевидци били свидетели на полетите му. Други успявали само за кратко да се издигнат на малка височина и често при доста съмнителни обстоятелства. Но полетите на Йосиф били зрелищни, продължителни и се извършвали пред очите на най-авторитетни хора в тогавашна Европа. На 10 юли 1657 г., изпратен от папата в манастира в Осимо, той прелетял във въздуха на височина около 1.20 метра до бадемово дърво, отдалечено на 30 метра. Друг път прелетял като птица от центъра на храма до горния олтар на разстояние 35 метра. Веднъж в религиозен екстаз излетял на маслиново дърво и седнал върху тънка клонка. Останал там половин час, полюшвайки се като птица, докато донесли стълба и го свалили.
Сред свидетелите на тези и други чудеса били хора с несъмнен авторитет като папа Урбан VIII, принцеса Мария Савойска, кардинал Факинети, Великият адмирал на Кастилия, известни лекари.
През 1645 г. испанският посланик и съпругата му отишли в Асизи, за да видят Йосиф. Веднага щом влезли в църквата, те видели как монахът се е издигнал нагоре, прелетял 12 метра до някаква статуя, където кацнал, казал молитва, извикал високо и се върнал на мястото си. Съпругата на пратеника припаднала и отнело доста време, докато я свестят. Херцог Йохан фон Брауншвайг бил толкова запленен от видяното, че се отрекъл от лутеранството и станал ревностен католик…
Като момче Йосиф Деза бил обущарски чирак, но пожелал духовен живот и на 17 години бил приет за послушник в манастир на капуцини. Той обаче бил толкова глупав и неумел, че след 8 месеца бил изгонен от манастира, което много го натъжило. Въпреки това, със смирение, молитви и упоритост отново влязъл в манастира, макар да бил твърде невежа в учението. Но толкова се отличавал със своята набожност, че на 22 г. получил духовен сан. Именно тогава започнали прочутите му полети и неговата слава станала толкова голяма, че хиляди хора се стичали в Италия, за да го видят. Въпреки това, наставниците му в Неапол не били никак доволни. Обявили го за шут и богохулник и го обвинили в създаване на фалшиви чудеса. Ала доказателствата в негова полза били толкова убедителни както за светските, така и за духовните власти, че го освободили.
Хората продължавали да идват отвсякъде, за да го видят. В моментите си на екстаз Йосиф се възнасял нагоре и всички виждали как стои на колене във въздуха, понякога в продължение на половин час. Накрая го изпратили в манастир в Осимо, старинен град в областта Марче. Там починал на 18 септември 1663 г. Но дори и малко преди смъртта си продължавал да лети пред очите на лекарите, като веднъж останал във въздуха 15 минути.
Хирургът Франческо Пиерпаоли и терапевтът доктор Джакинто Карузи наблюдавали поведението на пациента. Първият от тях пише: „Забелязах, че той се издига от стола на височина, колкото е широка една длан. Опитах се да го върна на мястото му, но не успях. Накрая изповедникът му нареди да седне нормално и отец Йосиф бавно го стори“.
През целия му живот са регистрирани най-малко стотина полета. Вероятно били доста повече. Самата Църква се отнасяла скептично и враждебно към полетите на монаха – дотам, че веднъж отец Йосиф бил изправен пред най-строгия възможен съд на онова време, Светата Инквизиция. В края на краищата съдиите направили следния извод: „Свидетелствата на лица с безусловна непогрешимост удостоверяват издигането във въздуха и продължителността на полетите на въпросния раб Божий, Йосиф от Копертино“.
