мар. 14, 2020
236 Views

Mистични места в Европа

Автор:

Стар свят. Изглежда, че няма град, замък или тясна калдъръмена улица, с която да няма свързана история за призраци, ужасни кървави тайни или мистични събития.

По количество на непознатото, необяснимото и нереалното тази част на света все още изпреварва останалите. Запознайте се с места в Европа, свързани с непознатото.

Прага, Чехия

Мистичната столица на Европа, особено Старият град, предлага най-широк избор от срещи със свръхестественото. Да започнем с прочутия Голем от еврейския квартал, първият от поредицата Франкенщайновци.

Къщата на д-р Фауст в Прага. Снимка: Уикипедия

През март 1580 г. върховният равин Лев бен Бетцалел създава глинена фигура с височина около метър и половина и след това ѝ вдъхнал живот с помощта на кабалистични заклинания.

Тогава всичко излязло от контрол. Голем се освободил от властта на създателя си. Усмирен, той е държан на тавана като плашило, но изчезнал по време на войната. Говорят, че понякога се разхожда в нощна Прага.

А в Къщата на Фауст е живял и творил Едуард Кели, един от най-известните алхимици от Средновековието. Посещението на тази сграда гарантира успех във финансовите дела.

Най-известният пражки призрак – духът на Ян Хус, изгорен с произведенията си на 6 юни 1415 г. – се появява в лунни нощи близо до Витлеемския параклис, където Хус проповядвал докато бил жив.

Вторият призрак и символ на Прага е духът на Яхим Берка, който удушил собствената си невеста и след това се обесил. Сега, веднъж месечно, той тъжно стои на улица „Платнержская“ с надеждата да си поговори с невинно момиче. Смята се, че ако това се случи, призракът най-накрая ще се успокои.

Пещерата на Алтамира, Сантилана дел Мар, Испания

Безбройни са диамантите в каменните пещери … Но в тази – една от най-известните пещери в Европа – вместо диаманти ще видите „3D кино“ от каменната ера. Пещерните рисунки са многобройни многоцветни изображения на бизони, коне, сърни, диви свине и няколко човека.

Освен това художниците са използвали релефа на стените, за да направят животните като „живи“, почти като в компютърната графика, и когато били осветени от пламъците на огнището, се е създал ефектът на движение в трите измерения наведнъж.

Някой смята, че това е творение на „космически скитници“, а други настояват да не обиждаме нашите предци, защото и те са били запознати с усещането за красота. Те притежавали отлични артистични умения. Шедьоврите са създадени, според различни източници, от преди 32 до 19 хиляди години. И първите изображения на хора по стените на пещерата принадлежат към същата епоха.

Ефектът от съзерцанието на рисунките е толкова удивителен, че реалността отстъпва и искате да полетите и да размахате копие. Вероятно във всеки от нас едновременно живеят примитивен човек и извънземен.

Езерото Лох Нес, Инвърнес, Шотландия

Това езеро е най-големият водоем в целия разлом Грейт Глен. В него има повече прясна вода, отколкото в цяла Великобритания. Но не заради това тук идват хора от цял ​​свят. Те искат да видят чудовището, прочутото Неси … или плезиозавър, оцелял от незапомнени времена, или напълно непозната форма на живот.

Има легенда, че през Средновековието елегантен гущер с лебедова шия обичал да яде нещастни рибари, но скоро нещо не се е мяркал. В същото време снимките, макар и размазани и неясни, се появяват редовно.

Както е на тази снимка, разбира се, колаж, туристите фотографират постоянно странни обекти в езерото.

И въпреки че е малко вероятно да изненадат Неси, усещането за присъствието на нещо странно във водите на езерото е все по-силно. Невъзможно е да се отървете от мисълта, че сте наблюдавани от чифт внимателни и мъдри очи – очите на змей, който отдавна знае всички тайни на този свят.

Бойнитски замък, Словакия

В поразителната мрачна красота и строгост на готическия комплекс, основан през XII век на мястото на древен вулкан, живее интересен призрак от мъжки пол.

Известният лейтенант и бизнесмен Ян Палфий, тогавашният собственик на замъка, бил отхвърлен от красива френска аристократка. Страдащият самотник никога не се оженил и в един момент се хвърлил в рова, като преди това завещал цялото си богатство на приютите …

Като самоубиец Ян не е погребан на гробището, а в замъка. Може би затова неговата неспокойна душа и в нашите високотехнологични дни се скита из криволичещите коридори. Понякога призракът се наблюдава в компанията на жена в бяло.

Но това не е гордата френска мадмоазел, а Анна Берн от Словакия, която по време на безсмислената Тридесетгодишна война се влюбила в немски офицер и му издала някои стратегически тайни. Тя била обесена, както тогава било прието, но по време на разследването била държана в замъка Бойнитски. Тя се заселила тук след смъртта.

Комплексът на замъка е в отлично състояние, а за хора със силни нерви няма по-добро място за екскурзии. Фактът, че някои посетители се озовават в болница със сърдечен удар, не се брои.

Задънената улица Мери Кинг, Единбург, Шотландия

Това място в района на Стария град предизвиква ужас и страхопочитание в същото време. През XVII век, по време на поредната европейска чума, шотландските власти вземат радикално решение: те водели тук всички от града и околните села, които били заразени от ужасна и практически нелечима болест в онези години.

Вероятно лекарите с алебарди са се считали за почти хуманисти: те не са изгаряли болните живи, както в Саксония, и не са ги поръсвали с негасена вар, както в Унгария. Те просто ги затваряли и чакали, докато болните сами не отидат на небето.

Чумата в Шотландия не била толкова широко разпространена, колкото в континентална Европа, но имало много жертви. Според един архивен запис, през 1645 г. в разгара на епидемия Патрик и Джейн Макконахи оставили дъщеря си да умре на това място, след което призракът на Ани завинаги се заселил във влажните и мрачни улици на града.

И до днес малката Ани докосва ръцете или дрехите на преминаващите по зловещата алея. Неспокойната й душа лети из стаите на древните сгради и пее шотландски песни за деца с жален глас.

Предприемчивите единбургци организирали мащабни експозиции за живота на пациентите, болни от чума от онова време на задънената улица. Те изумяват със своя реализъм и сякаш се чуват стоновете на страданието и виковете за помощ …

Оспидале Чита Нуова, Триест, Италия

Случило се така, че в този пристанищен град през миналия век започнали да се раждат необичайно много талантливи и надарени с невероятни способности хора. Но в ежедневието, като правило, те били напълно безпомощни и попадали, от гледна точка на обикновения човек, в категорията на лудите хора.

Ето защо тук е построена най-голямата болница в Италия за луди и хора със забавено развитие.

Минали години и броят на пациентите само се увеличавал. Тогава професор Рампини, който, явно, не се отличавал с особено здрава логика, предложил сензационен метод на лечение – да се отвори гигантски развлекателен център, в който основно да работят неговите пациенти. И идеята се реализирала!

Днес в магазини, бутици, кафенета и клубове продължават да работят гении, каквито професорът толкова искал да адаптира към обикновения живот.

DJ-и, бармани, сервитьори … Изглежда попадате в обществото на истински марсианци, които четат мислите ви, говорят на странния си език, изпълняват извънземна музика и правят магически коктейли. И никой не се изненадва, че може би минават през стени, движат обекти и виждат в тъмното.

Очевидно тази практика дава добри резултати, тъй като последната психиатрична клиника в Триест била закрита в началото на 80-те години. Броят на самоубийствата и хоспитализациите е намалял. На хиляда жители има приблизително 13,5 психо болни, а на разположение са четири центъра за психично здраве.

Автор: Десислава Михалева

Категория:
Любопитно · Мистерии

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title