Дворцовите преврати били нещо, с което византийската аристокрация била свикнала. Императорите-василевси също – за цялата почти 1000-годишна история на Византия само трима от тях умрели от естествена смърт.
Един от тези злощастни владетели бил императорът Никифор II Фока (912-969), който платил с живота си само за това, че страстно обичал жена си. Императрица Теофано била родом от слънчевата Лакония.
Впрочем, самият Никифор Фока дошъл на власт не съвсем законно. Той бил висш военачалник със званието „доместик на схолите на Запада“ при шестия император от Македонската династия – Роман ІІ. Проявил се блестящо в походи срещу маджарите и арабите, върнал на империята остров Крит, за което бил удостоен с грандиозен триумф в Константинопол. А когато император Роман умрял и управлението било поето от влиятелния евнух Йосиф Вринга, Никифор, който тогава бил на пореден поход, решил да вземе цялата власт в свои ръце. Неговият племенник Йоан Цимисхий го окуражавал, че армията го обича и шансът му е или сега, или никога. Фока се съгласил с тези аргументи, насочил армията към Константинопол и скоро жителите на столицата го посрещнали с цветя и радостни викове.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
