мар. 14, 2020
682 Views

Заговорът против Никифор Фока

Автор:

Дворцовите преврати били нещо, с което византийската аристокрация била свикнала. Императорите-василевси също – за цялата почти 1000-годишна история на Византия само трима от тях умрели от естествена смърт.

Един от тези злощастни владетели бил императорът Никифор II Фока (912-969), който платил с живота си само за това, че страстно обичал жена си. Императрица Теофано била родом от слънчевата Лакония.

Никифор II Фока. Снимка: Уикипедия

Впрочем, самият Никифор Фока дошъл на власт не съвсем законно. Той бил висш военачалник със званието „доместик на схолите на Запада“ при шестия император от Македонската династия – Роман ІІ. Проявил се блестящо в походи срещу маджарите и арабите, върнал на империята остров Крит, за което бил удостоен с грандиозен триумф в Константинопол. А когато император Роман умрял и управлението било поето от влиятелния евнух Йосиф Вринга, Никифор, който тогава бил на пореден поход, решил да вземе цялата власт в свои ръце. Неговият племенник Йоан Цимисхий го окуражавал, че армията го обича и шансът му е или сега, или никога. Фока се съгласил с тези аргументи, насочил армията към Константинопол и скоро жителите на столицата го посрещнали с цветя и радостни викове.

Управлението на Никифор Фока продължило шест години. През цялото това време императорът воювал, като лично предвождал войската в безкрайни походи. Отдавна Византия не била извоювала такива големи и славни победи.

Жена му Теофано била от народа. Но преди него успяла да очарова василевса Роман II, който се оженил за нея. Щастливата двойка имала двама синове – Василий и Константин. Именно те станали, макар и формално, императори след ненавременната смърт на Роман. Тогава Никифор дошъл на власт и, за да узакони присъствието си в двореца, взел овдовялата Теофано за своя съпруга. Подобно на предшественика си, той също се влюбил до безумие в красавицата.

Затова, когато един ден есента на 969 г. Теофано дошла в императорските покои и започна да умолява съпруга си да върне своя племенник Йоан Цимисхий в Константинопол (той бил на заточение заради кавга с Лъв, брата на Никифор), василевсът размекнато се съгласил: „Така да бъде! Прощавам му, но само заради теб“. Никифор не знаел, че подписва собствената си смъртна присъда. Защото щом Йоан Цимисхий се появил в Константинопол, веднага организирал заговор. Що се отнася до Теофано, тя участвала в заговора не, защото мразела съпруга си и искала той да умре, а понеже се страхувала за съдбата на своите деца – дворцовите клюки твърдели, че Никифор ще убие младите Василий и Константин, за да постави собствена династия на трона.

Развръзката настъпила на 10 декември 969 г. На този ден, или по-скоро нощ, както пише летописецът Лъв Дякон, над Константинопол валял мокър сняг. Вълните шумели, затова никой от стражите на двореца „Буколеон“, чиято фасада била обърната към Мраморно море, не усетил лодката, която спряла до мраморните стъпала. Нито пък забелязали как от прозорец на горния етаж с дебело въже била спусната голяма кошница. Неколцината мъже от лодката поред влизали в кошницата и били изтегляни горе. Там заговорниците извадили мечове и кинжали и се втурнали в спалнята на императора. Тя била отворена по молба на Теофано. „Тази нощ ще дойда при теб, нека спалнята да бъде отключена“, гукала привечер красивата императрица…

Но когато нахлули в покоите, Йоан Цимисхий се паникьосал – леглото било празно! „Предадоха ни! Това е капан!“, извикал той. Ала Никифор бил наблизо, само на няколко метра от леглото. Той спял върху кожата на барс, поставена на пода. Императорът постъпвал така, откакто монах-отшелник му предсказал ранна смърт в собственото легло. Убийците хукнали към императора и започнали да го ритат. Съненият Никифор вдигнал глава: „Какво е това? Кой си ти?“

Тържественото влизане на Никифор II в Константинопол през 963 г. Снимка: Уикипедия

Лъв Дякон пише: „Йоан го сграбчил за брадата, а заговорниците така жестоко и нечовешки го удряли с дръжките на мечовете по лицето, че зъбите му започнали да падат. Йоан натиснал с крак гърдите му, замахнал с меча си и разсякъл черепа му на две. Друг го ударил с акуфий в гърба и го пронизал до гърдите. Това дълго желязно оръжие много прилича на клюна на чапла; разликата е, че акуфият е леко извит и силно заострен в края“. Така завършил живота си Никифор Фока – един от най-прославените императори на Византия.

Неговият убиец Йоан, по прякор Цимисхий (от арменски – „нисък“; той произхождал от знатен арменски род) няколко дни по-късно бил провъзгласен за нов василевс. И тъй като Цимисхий бил воин, усърдно продължил делото на Никифор – водил войските на поход не по-рядко от него и също толкова победоносно.

Между другото, той приключил дните си също по насилствен начин – от отрова, след като бил на трона по-малко от 6 години. Приблизително колкото Никифор Фока.

 

loading...
Категория:
История · Личности
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu