дек. 13, 2020
254 Views

Митове и легенди за Карл Велики

Автор:

Династичните трансформации несъмнено променили облика на земите, които влизали в  най-голямата западноевропейска сила през Ранното Средновековие – империята на Карл Велики (упр. 768-814). Бъдещите жители на Франция от класическото Средновековие познавали тези стари за тях времена като периода на „милата Франция“. Героичните песни, които изпълнявали трубадурите-жонгльори пред обкованите в брони рицари, били популярни в цяла средновековна Западна Европа. Каква била Франция по времето на Карл Велики?

В нея нямало единен столичен център: той се местел ту в Лан, ту в древния Аахен. Границите на този легендарен свят винаги са вълнували две спорещи групи историци – „романисти“ и „германисти“. Проблемът е, че тогава все още нямало и помен от национална идентичност. Самият епос бил създаван или преразказван в западните и източни земи на бившата Каролингска империя, и то векове по-късно – тоест, вече в оформящите се национални държави. Старите френски песни за героичните времена на Карл и неговите рицари-паладини се пеели във всички краища на християнския Запад – но това било много по-късно от епохата, когато Каролингите управлявали цяла Западна Европа.

Карл Велики

Важно е да се отбележи, че мнозина историци и до днес смятат огромното държавно образувание на Карл Велики за легендарен прототип на обединена Европа. Митът за величието на Каролингската епоха се оказал невероятно жизнеспособен.

В средновековните произведения Карл Велики, неговите приближени и наследници получили втори живот. Новият облик и характер на героите в никакъв случай не изопачавали „историческата истина“ за Каролингите. Просто художествената фантазия на средновековните певци, разказвачи и писатели добавила на Карл Велики дълга сива брада и още 130 години живот. В същото време той придобил  черти както на легендарния си дядо Карл Мартел (687-741), така и на внука си Карл Плешиви (823-877). Майката на императора – Бертрада, пък се увеличила във физическите си размери; тя станала висока и с големи крака. Децата му не се променили кой знае колко: Людовик Благочестиви (778-840) в легендите си останал такъв, какъвто бил и в действителност: колеблив и безволен.

Но воините от дружината му претърпели доста промени. Мнозина от неговите рицари в действителност загинали. Въпреки това, Роланд и Гийом Тулузки все пак „оцелели“ и се обзавели със семейни връзки: първият станал племенник на Карл, а вторият получил благороден произход.

В легендите се появили нови герои, сякаш изникнали от нищото: неистовият Рено дьо Монтобан със своите братя, храбрият Ожие Датчанина, който постоянно спасявал Карл в най-кървавите битки, буйният Раул дьо Камбре и мнозина други. Всички те имали напълно различни функции и биографии в легендите, но винаги били обединени от една фигура – император Карл.

Дори прочутата „Песен за Роланд“, датирана от ХІІ век, не е толкова за подвига на самия Роланд, колкото за Карл Велики. Смелият племенник на краля загива в прохода Ронсевал, прикривайки отстъплението на франките. Карл отмъщава на сарацините за смъртта на верния си съратник. Разбира се, хрониките говорят за неуспешна борба срещу арабските нашественици в Испания – но в епоса непобедимият Карл разгромява сарацините и носи отново Кръста в земите, които някога били християнски. В поемата „Гитален“, преработена от Жан Бодел в ХІІ век, се описва и изтощителната борба на Карл срещу езичниците-сакси.

Използвайки героичния образ на краля на франките през същото столетие се появява произведението „Пътешествието на Карл Велики до Йерусалим и Константинопол”. В него, след като се скарва със съпругата си, Карл и неговата свита отиват във Византия, пируват като гости, а воините в пиянски разговори обсъждат помежду си какви щети ще нанесат на домакините си в Константинопол. Гюгон, гръцкият цар, разбира за това и решава да се бие с франкската банда. Меренето на силите завършва с победа за Карл и неговата смела дружина. След като посещава Йерусалим и побеждава всички врагове, кралят на франките се завръща в родината и получава прошка от жена си.

Хронистите не пестели гръмките епитети в своите произведения, създадени след смъртта на Карл Велики. Думите „най-благороден“, „непобедим“, „най-прославеният Август“ все по-често се споменавали с течение на времето и с влошаването на положението в земите на наследниците на Карл през Х-ХІ век.

В съзнанието на средновековните хронисти и мислители епохата на царуването на главния Каролинг останала като еталон за време, в което християнския свят достигнал най-висок разцвет, а начело била легендарна и харизматична личност.

В Карл виждали истинския прототип и съперник на крал Артур. Артуровата епопея е по-стара от каролингската и по-широко разпространена. Но зад легендите за Карл Велики се крият истински победи и постижения на историческа личност, чието съществуване никога не е било поставяно под съмнение. Войните с лангобардите, сарацините и саксонците, приемането на императорската титла от папата в Рим – всичко това е достоверно записано от историците в техните ръкописи.

Но, все пак, както добре знаем, историята и легендите често се преплитат.

loading...
Категория:
Личности · Човекът
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu