Още

    Морската битка при нос Тендра

    Сутринта на 28 август 1790 г. турският флот в Черно море под командването на капудан-пашата (командващ морските сили) Хасан паша и адмирал Саид бей, състоящ се от 14 линейни кораба, 8 фрегати и 23 малки плавателни съда, бил закотвен в Крим между Хаджибей (дн. Одеса) и нос Тендра.

    Неочаквано за противника откъм Севастопол се появил руският флот, вдигнал всички платна в походен ред от три колони – 10 линейни, 6 фрегати и 21 по-малки кораба под командването на адмирал Фьодор Ушаков. Съотношението на оръдията било 1360 спрямо 836 в полза на турския флот.

    Появата на руските кораби объркала турците. Въпреки превъзходството си в сила те бързо започнали да режат въжетата на котвите и безредно да се оттеглят към Дунава. Предните турски кораби вдигнали платна и се отдръпнали на значително разстояние. Но капудан-пашата забелязал опасността, надвиснала над ариергарда, започнал да се съединява с него и да построява бойна линия.

    Ушаков продължавал сближаването с противника и също дал заповед за формиране на бойна линия, паралелна на неприятелския флот.

    Той извел от линията три фрегати – „Йоан Воинственник“, „Йероним“ и „Покров Богородичен“, за да осигури маневрен резерв в случай на промени във вятъра и евентуална атака на врага от двете страни.  В 15 ч., приближавайки се до противника на разстояние оръдеен изстрел, Ушаков го принудил да приеме боя. Скоро под мощния огън на руската линия турският флот започнал да се отклонява по вятъра и да разстройва бойния си ред.

    Руските кораби се приближили и концентрирали всичката си сила върху предната част на на турската ескадра. Флагманският кораб на Ушаков „Рождество Христово“ се сражавал едновременно с три вражески кораба, принуждавайки ги да напуснат своята линия. Цялата сила на руската атака била съсредоточена върху предната част на вражеския строй, където се намирал капудан-пашата и повечето турски адмирали.

    Корабът „Рождество Христово“. Снимка: Уикипедия

    Към 17 ч. цялата турска линия била окончателно разбита. Това било постигнато с решаващата помощ на резервните фрегати, които Ушаков навреме вкарал в боя. Притиснати от предните руски кораби, турците били принудени да завиват в курс „фордевинд“ – попътен вятър, и така да се опитват да избягат. Но по време на завоя руснаците дали по тях цяла поредица мощни залпове от всички възможни оръдия, които им нанесли големи щети. Турците окончателно побягнали с всички платна към устието на Дунава. Ушаков ги преследвал, докато тъмнината и засилващият се вятър го принудили да спре и да хвърли котва. Призори на другия ден се оказало, че турските кораби са в непосредствена близост до руските. Дори фрегатата „Свети Амвросий Медиолански“ била директно насред турския флот. Но тъй като знамената още не били вдигнати, турците я сметнали за свой кораб. Находчивосттта на капитан М. Неледински го спасила в тази трудна ситуация. Като опънал платната заедно с турските кораби, той продължи да ги следва, без да вдига знаме. Постепенно изоставайки, Неледински изчакал момента, когато опасността отминала, развял Андреевския флаг и се присъединил към своя флот.

    Ушаков заповядал да се вдигне котва и да се започне преследване на врага, който използвал удобния вятър и започнал да се разпръсва в различни посоки.

    Два тежко повредени турски кораба обаче изостанали. Единият от тях, 74-оръдейният „Капудания“, бил флагмански на адмирал Саид бей. Другият – 66-оръдейният „Мелеки Бахри“ („Цар на моретата“), след като загубил капитана си Кара-Али, който бил убит от гюлле, се предал без бой.

    Но „Капудания“ упорито се съпротивлявала, докато не била напълно обхваната от пламъци. Лодка, спусната от руски кораб, успяла да прибере от нея турския адмирал Саид бей и 18 офицери, след което барутният погреб се взривил. „Капудания“ хвръкнала във въздуха заедно с останалия екипаж и хазната на турския флот.

    Тази победа на Черноморския флот оставила ярък отпечатък във военните летописи. С Федералния закон „За дните на воинската слава на Русия“ денят на победата на руската ескадра под командването на Ф. Ф. Ушаков при нос Тендра е обявен за Ден на воинската слава на Русия.

    От чисто военно-тактическа гледна точка действията на Ушаков утвърдили предимството на активните, офанзивни действия в морския бой. Ако в предишните си битки Черноморският флот отначало  провеждал отбранителни операции с преход към контраатака, при Тендра руската ескадра още в началото влязла в решително нападение с ясен тактически замисъл. Факторът на изненадата бил използван умело и ефективно, а принципите за концентриране на силите в посока на основния удар и взаимната подкрепа – умело приложени.

    Фьодор Ушаков. Снимка: Уикипедия

    Самият Ушаков участвал активно във всички епизоди на битката, намирайки се на най-отговорните и опасни места. Той показвал на подчинените си образци на смелост, насърчавайки ги към решителни действия с личен пример. В същото време предоставял на капитаните на кораби възможности да се справят „всеки според способностите си“, без да ограничава тяхната инициатива.

    По време на битката ясно проличало предимството във военноморската подготовка и артилерийската подготовка на руските моряци. Освен това, тяхната издръжливост и смелост значително допринесли за постигане на победата.

    Резултатът бил, че турците загубили 5500 ранени и убити, а руснаците – само 21 убити и 25 ранени. Тази огромна разлика се обяснява с изключителната смелост и решителност на атаките на руските кораби, което принуждавало турците да се объркват, като стрелят почти напосоки, без необходимото хладнокръвие и самообладание.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови