Приключенията на Джеймс Бонд отдавна са се превърнали в класика на световното кино. Вече няколко десетилетия опасните приключения и любовните връзки на тайния агент 007 продължават да възхищават възторжените зрители.
Но малцина знаят, че екранният герой има свой реален прототип, наистина служил в британското разузнаване. Това бил сърбинът Душан (Душко) Попов.
Той е роден през 1912 г. в Австро-Унгария (днес територия на Сърбия), в заможно семейство. Висше образование получил в германския град Фарнбург. Именно там го завербувал в нацисткото военно разузнаване – абвера, неговият студентски приятел Джони Джебсен. Но понеже бил горещ противник на нацизма, Душан отишъл в посолството на Англия и изразил желание да работи за британското разузнаване MI6. По този начин се превърнал в двоен агент. Бил изпратен в неутрална Португалия, откъдето било най-лесно да изпраща дезинформация на нацистите.
Душко Попов водел повече от луксозен живот. Той живеел в най-добрите апартаменти, избирал най-красивите жени за свои любовници и умело маневрирал между разузнавателните служби на двете страни. Тогава получил прякора си „Триколката“ – казват, че заради пристрастяването към секс с три жени едновременно. Именно в Португалия бъдещият писател, а по онова време също британски агент – Ян Флеминг, се срещнал с Душан Попов.
Флеминг наблюдавал безгрижното поведение на Попов, който обичал казиното и жените, но в същото време изпълнявал невероятни шпионски задачи. Веднъж писателят видял как в едно от казината Душан направил залог с всичките пари, отпуснати му от абвера – 80 хиляди долара (днес близо 2 милиона долара). Но Попов знаел, че собственикът на казиното ще се изплаши. Така и станало – казиното отказало да приеме такъв огромен залог.
По-късно Ян Флеминг ще постави Джеймс Бонд в същите условия в романа си „Казино „Роял“ – като писателят признава, че именно харизматичният Душко Попов станал прототип на измисления агент 007.
Самият Попов предавал дезинформация на германците през цялата война. По-конкретно, той участвал в операция „Устойчивост“ (Fortitude), в рамките на която германците били „захранени“ с информация, че през лятото на 1944 г. съюзниците планират да извършат десанта не в Нормандия, а в Кале. В резултат на тази операция по-голямата част от германските войски били прехвърлени от Нормандия в Кале, което довело и до по-малко жертви при десанта в Нормандия, когато бил открит „Вторият фронт“.
Попов има няколко псевдонима: в документите на югославското разузнаване той бил „Душко”, в абвера го наричали „Иван”, а за Mи-6 останал псевдонимът му „Триколката”. Впрочем, разказва се, че той бил измислен от прочутите съветски агенти в британските служби – „Кембриджката петорка“ начело с Ким Филби. В крайна сметка, заради предателство, той бил заподозрян от немците, но до разкриването му не се стигнало.
В един момент абверът изпратил Попов в САЩ, за да създаде шпионска мрежа. Операцията се наричала „Боливар“. Сред една от целите, които трябвало да постигне, било описание на отбраната на Пърл Харбър. За кодиране на съобщенията използвал книгата на Вирджиния Уулф „Нощ и ден“. Пристигайки в Ню Йорк, Попов започнал да харчи на воля германските пари, купил си „буик“ с червени кожени седалки, наел скъп апартамент. По време на престоя си в САЩ започнал любовна история с френската актриса Симон Симон. Работата не вървяла, немците накрая едва му дали 25 хиляди долара да се върне от Ню Йорк.
Но междувременно Попов се свързал с ФБР и обяснил защо е в САЩ. По-късно, вече след войната, в едно свое телевизионно интервю той разказа, че на 12 август 1941 е предупредил ФБР за предстоящото нападение на Пърл Харбър (което се случило на 7 декември същата година).
Но американците не му повярвали, защото искали от него да издаде всичките германски агенти в САЩ, а той просто нямал такава информация. Те смятали, че той „нищо не разбира от контраразузнаване“, дори го заплашили с арестуване. След което се прехвърлил в Португалия. Между другото, там срещите му с британските разузнавачи ставали в казино „Ещорил“, което съществува и днес.
След като военните действия приключили, бившият двоен агент продължил да води луксозен живот. Умира на 69-годишна възраст през 1981 г. в Опио, Франция, след продължителна болест, причинена от последиците от тютюнопушене и злоупотреба с алкохол.
След смъртта на Попов MI6 започнала да разсекретява документите за дейността му. По този начин се потвърдило почти всичко, което той твърди в своята книга „Разузнавач/Контраразузнавач“, публикувана през 1974 г.
През 2001 г. ФБР последвало примера на MI6 и разсекретява над 2700 документа за дейността на Попов през Втората световна война.
Бивши негови шефове и колеги са съгласни, че, независимо от някои преувеличения, в общи линии той вярно разказва за операциите, в които е участвал.
