background img
ян. 13, 2016
9115 Views

Най-големите природни загадки в Австралия

Автор:
Светлините Мин Мин

Това е една от най-големите мистерии в Австралия. Говори се, че пакостливите светещи топки преследват хората, а някои дори следват ужасените пътешественици доста далеч. Местните в Чанъл, Куинсланд знаят за светлините Мин Мин от шест десетилетия. Един от първите известни случаи е от 1918г, когато странна светлина тръгнала след един фермер. Малко след това хотел Мин Мин изгорял – феноменът е кръстен на него.

Светлините Мин Мин

Днес очевидците са хиляди. Повечето светлини са овални и се носят на около метър над земята. Една от популярните теории е, че става въпрос за фата моргана. Това е забележителен феномен, при който далечни обекти – понякога дори планини и цели градове – се отразяват като обърнат мираж над хоризонта.

Няма обаче сигурно и пълно обяснение на светлините и те си остават загадка и местна легенда.

Сутрешна слава

Бърктаун в северна Австралия се радва на рядък метеорологичен феномен всяка пролет: необикновените облаци сутрешна слава.

Наподобяващи огромни, усукани въжета, носещи се безкрайно в небето, за тези облаци е известно много малко. Наблюдават се и на други места по света, но единствено в Бърктаун хората ги „яхват“. Всяка пролет почитателите на адреналина се събират за неповторима тръпка.

Сутрешна слава

Тези облаци не се движат бавно – простиращи се на целия хоризонт, те напредват мощно и създават подемна сила, която ездачите на облаци търсят. Ентусиастите летят пред облака, който може да им предостави няколко часа небесно сърфиране.

Градът на тарантулите

Близо до Манингрида в Северната територия, светлокафяви тарантули изумяват учените: около 25 000 от тях живеят в непосредствена близост една до друга, като бърлогите им са едва през няколко метра. Смята се, че това е най-голямото струпване на тарантули в света и не знаем почти нищо за тях.

Градът на тарантулите

Откриването на толкова голям брой тарантули в 10-километрова долина е само една от необяснимите мистерии на паяците. Не е ясно също къде държат бебетата си и дали са уникални за региона. Малкото известни факти са, че мъжките са по-дребни и видът може да плува и дори да диша под вода като си носи запаси от въздушни балончета.

Откритието е направено преди десетина години от местни деца и учените се надяват, че видът – който все още си няма име – притежава отрова, която може да е ценна за фармацевтиката.

Пандоравирус

През 2009г в Чили е открит нов мегавирус. Учените не успяват да открият прилики с никой друг познат вирус и затова го класифицират като нещо напълно ново – пандоравирус. Две години по-късно обаче, друг вид пандоравирус е открит в Мелбърн – много голям и загадъчен.

Пандоравирус

Изучаването на двата вируса разкрива, че 93% от гените им са неизвестни за науката и никой не знае откъде произхождат. Докато повечето вируси – дори сложните като този на ХИВ и грипа – имат около 10 гена, този от Мелбърн притежава около 2000.

Никой не знае за какво служат всичките тези гени, как функциоинират и дори защо са толкова много.

Ботанически динозавър

Ботаническият еквивалент на това да се натъкнеш на жив динозавър се случва през 1994г. Тогава са открити последните оцелели дървета от вида волемия. Загадката е в историята на оцеляването им.

Ботанически динозавър

Волемията е правела сянка на динозаврите, преживяла е 17 ледникови периода и безброй катаклизми.  Как тогава от толкова издръжливо дърво са останали едва 100 екземпляра, скътани в една горичка? Още повече, че този регион е опустошаван често от горски пожари, което прави откритието на вида още по-необяснимо.

Редкият вид някога е бил широко разпространен, а фосилите показват, че е останал непроменен за последните 200 милиона години. След като последните фосилни открития на вида са датирани отпреди 2 милиона години, заключението е, че някъде по това време е загинала и последната волемия. Иглолистното дърво обаче все още е живо.

Една теория предполага, че са останали толкова малко дървета от вида, защото някога нивата на въглероден диоксид в атмосферата са били по-големи и днес концентрацията му е твърде малка, за да виреят.

Смъртта на Алфата

През 2003г учени следят движенията на огромна бяла акула наречена Алфа. 3-метровият хищник обаче дава на учените повод за големи дебати. Четири месеца след поставянето на GPS проследяващото устройство, нещо изяжда акулата. Поне това е общоприетата теория. Чипът изплува на брега и разкрива информация, която хвърля в смут учените и целия интернет – някои дори тръгват на лов за огромно чудовище.

Смъртта на Алфата

Какво би могло да изяде толкова голяма бяла акула? Анализите показват, че Алфа се е спуснала на 580м дълбочина, след което температурата й се е покачила до 30°C. Според някои, това доказва, че акулата е била погълната цяла и топлината е дошла от търбуха на убиеца.

Други не са толкова убедени. Те смятат, че по-голяма акула е нападнала Алфа и е откъснала парче от нея заедно с GPS устройството.

Въпреки това ловците на чудовища не се отказват и приемат като напълно възможно Алфа да е станала жертва на праисторическо чудовище – 20-метровия мегалодон, който е бил виждан в австралийски води.

Категория:
Мистерии

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

fifteen − nine =

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title