Сесил Кели
На 30 Декември 1958г. става инцидент в плутониевата фабрика в Лос Аламос. Сесил Кели, опитен химик, работел на голям смесващ контейнер. Разтворът в контейнера трябвало да бъде слаб – обикновено по-малко от 0.1 грама плутоний на литър. Онзи ден обаче, концентратът бил 200 пъти по-силен. Когато Кели пуснал машината, течността в контейнера се завъртяла и плутоният освободил огромен заряд от неутрони и гама-лъчи за по-малко от 200 микросекунди.
Кели, който стоял на стълба, надничайки в контейнера през стъклото, паднал на земята. Двама негови колеги видели ярка светлина и бързо се втурнали да му помогнат. Открили Кели дезориентиран и повтарящ „Изгарям! Изгарям!“. Закаран в болница в полусъзнание, с гърчове и повръщане. Там уредите отчели, че тялото му е поело радиация.
Два часа след инцидента, състоянието на Кели се подобрява, но скоро след това става ясно, че няма да е за дълго. Тестовете показали, че костният му мозък е напълно унищожен и 35 часа по-късно той умира.
Хари Дагниан Младши
Хари бил арменско-американски физик в проекта Манхатън. На 21 Август 1945г. той провеждал експеримент, опитвайки се да построи неутронен рефлектор, като подреди серия от волфрамови карбидни плочки около плутониево ядро. Докато държал последната плочка над рефлектора, неутроните започнали да реагират, което било предупреждение, че след поставянето на плочката системата ще стане изключително нестабилна. Докато си отдръпвал ръката, той изпуснал плочката върху ядрото. Това предизвикало мигновена реакция.
Хари се паникьосал и се опитал да махне плочката, но не успял. Бил принуден да развали цялата конструкция, за да прекъсне реакцията и така получил смъртоносна доза неутронова радиация. Умира 25 дни по-късно.
Луис Слотин
Луис бил канадски физик и химик, участвал в проекта Манхатън. Той участвал в тестовете на плутониеви ядра, често наричани „да дърпаш дявола за опашката“.
На 21 Май 1946г. Слотин и още седем негови колеги провеждат експеримент, който включвал създаването на ядрена реакция като се поставят две полусфери от берилий около плутониево ядро. Слотин стабилизирал горната полусфера с лявата си ръка с помощта на отвертка, за да държи полусферите разделени. В 15:20 часа отвертката му се изплъзва и горната полусфера пада върху ядрото, което предизвиква ядрена реакция и изпускане на радиация. Учените в стаята видели синьо сияние около сферата и почувствали топлинна вълна.
Слотин инстинктивно вдигнал ръката си и съборил полусферата на земята, което прекъснало реакцията. Въпреки това той е изложен на смъртоносна доза радиация, равняваща се на количеството, което щеше да погълне, ако стоеше на 1500м. от ядрен взрив. Веднага е закаран в болница, но пораженията са необратими и умира девет дни по-късно, на 30 Май 1946г. Ядрото било същото, което е убило и Дагниан година по-рано, поради което го наричат Дяволското ядро.
Ебен Макбърни Байерс
Байерс бил богат американец от хайлайфа, атлет и индустриалец. През 1927г., докато пътувал във влака на връщане от футболен мач между Харвард и Йейл, той паднал от леглото в спалния вагон и си наранил ръката. Започнал да се оплаква от постоянна болка и един лекар му казал да пие Радитор – патентовано лекарство, съдържащо високи дози радий. Байерс изпива 1400 бутилки в рамките на 3 години. През 1930г. спира лекарството, но вече е натрупал значително количество радий в костите си, от което му изпадат зъбите. Мозъкът му също е увреден и в черепа му се образували дупки. Той умира от отравяне с радий на 31 Март 1932г. Погребан е в Питсбърг в оловен ковчег.
Хироши Кочи
На 30 Септември 1999г. в Токаймура, близо до Токио се случва радиационен инцидент в завод за преработка на уран. Работници излели в специален контейнер разтвор на уран в солна киселина, съдържащ около 16.6кг уран, което надвишавало позволената маса. Контейнерът не можел да разгради такъв разтвор.
Трима работници са изложени на смъртоносни дози радиация. Един от тях, Хироши Кочи, е закаран в Университетската болница в Токио и след три дни вече можел да говори и само дясната му ръка била малко подута и зачервена. След това обаче, радиацията започнала да разбива хромозомите в клетките му и състоянието му започнало да се влошава.
Лекарите не знаели какво да правят. Имало само няколко случая и лекарства за жертви на радиационно отравяне. Екип от местната телевизия проследява историята 83 дни до смъртта на Хироши. Тя е записана в книгата „Бавна смърт: 83 дни радиационна болест“.
Мария Кюри
Мария Кюри била физик, химик и пионер в областта на радиоактивността. Всъщност тя измисля термина радиоактивност, въпреки че Хенри Бекерел открива феномена години по-рано. Кюри изследвала свойствата на две уранови скали – уранинит и чалколид. Това води до откриването на радия и полония, също радиоактивни елементи. Съпругът на Мария, Пиер, се интересувал от нейната работа и решил да прекрати неговото проучване, за да й помогне.
Семейство Кюри се заели с трудната задача да отделят радия от уранинита. От един тон скала те получили една десета грам радиев хлорид. За съжаление те не били наясно с опасностите при продължително излагане на радиация. Пиер умира през 1906г. след като е блъснат от файтон, а Мария доживява още 28 години, през които печели две нобелови награди. Тя често носела шишенца с проби от радиоактивни изотопи в джоба си и ги държала в чекмеджето на бюрото си.
Мария Кюри умира на 4 Юли 1934г. от апластична анемия, в последствие от излагането на радиация. Лабораторията й е запазена в Музей Кюри. Поради високите нива на радиоактивност, записките й са смятани за опасни. Дори готварската й книга е силно радиоактивна. Те се пазят в оловни кутии и се разглеждат само с предпазно облекло.
Александър Литвиненко
Литвиненко е бивш полковник от Федералната служба за сигурност, който бяга от Русия и се укрива във Великобритания. През Ноември 2006г. той внезапно се разболява и е приет в болница. Три седмици по-късно умира и след смъртта му е установено, че е изпил чай със смъртоносна доза Полоний-210. На смъртното си легло Литвиненко обвинява руския президент Владимир Путин за смъртта си.
Последвалото разследване от британските власти обтяга отношението между Русия и Великобритания. Неофициално те заявяват, че „100% сме сигурни в това кой е сложил отровата, къде и кога.“ Основният заподозрян е бившият полковник от ФСБ Андрей Луговой, който има имунитет и не може да бъде съден.
Руската подводница К-19
К-19 е една от първите две руски подводници, оборудвани с ядрени балистични ракети. Няколко човека загиват при строежа, което й носи прякора „Хирошима“. На 4 Юли 1961г. под командването на капитан Николай Затеев, на К-19 възниква проблем при охладителната система, което покачва температурата на реактора до 800 градуса по Целзий. Конструкцията на подводницата е слаба, няма резервна охладителна система и капитанът е принуден да изпрати екип от седем офицери да поправят повредата, въпреки смъртоносните нива радиация. Екипът успява да оправи проблема, но всичките седем умират в рамките на седмица. Цялата подводница става радиоактивна и за няколко години още 20 човека умират на борда.
Съветската флота прави скъпи поправки по подводницата и по-късно я пуска отново във водата. Инцидентите на борда продължават. През 1969г. подводницата се сблъсква с друг съд, а през 1972г. пожар убива 28 моряци. През 1991г. най-после е изтеглена от служба.
Филмът „К-19“ с Харисън Форд и Лиам Нийсън е базиран на истинският инцидент.
Чернобил
На 26 Април 1986г. става инцидент с реактор Номер 4 в АЕЦ Чернобил в Украйна. Работниците планирали тест, при който да установят колко дълго турбините ще се въртят и ще добиват електричество, ако спре тока. Поради повреда в друга регионална електрическа станция, тестът е отложен и е проведен от последната нощна смяна от работници, които на са обучавани за подобни процедури. Няколко последователни грешки, включително решение да се изключи автоматичната система за спиране на механизмите, причиняват нестабилност в реактора, където почти всички предпазни блокове излитат.
Реакторът успява да издържи, но недостатък в дизайна на контролните блокове всъщност кара реакцията в долната част на ядрото да се усилва. В този момент се получава масивен енергиен пик и ядрото прегрява. Последвалите събития не са записани от инструментите и са известни само като резултат от математическа симулация. Известно е, че се е натрупвала огромно количество пара в ядрото и то е избухнало, освобождавайки радиоактивна пара и останки във въздуха. Радиацията около реактора след експлозията е била 30 000 пъти над смъртоносните стойности.
Един човек загива на място и тялото му не е открито. Друг умира същия ден от раните си. Остро радиационно отравяне е диагностицирано при 237 човека, били на мястото. 28 от тях умират през първите седмици след инцидента, като шестима от тях са били пожарникари. Още 19 умират между 1987г. и 2004г. Никой, който не е бил на мястото, не е бил диагностициран с радиационно отравяне, въпреки, че много деца развиват рак след инцидента, което се отсъжда като ефект от радиацията. Изчисленията сочат, че в Украйна, Русия и Беларус над 1 милион човека са били засегнати от радиацията, но ефектът от това може никога да не бъде доказан.
Хирошима и Нагасаки
Атомните бомби, пуснати над Хирошима и Нагасаки в края на ВСВ са единственият случай в историята, когато са използвани такива оръжия при хора. Дали пускането им е било оправдано се спори и до ден днешен, но без съмнение споменът от разрушението е причината да не се използват никога повече.
На 6 Август 1945г. ураниевата бомба „Малкият“, е пусната над Хирошима и убива 80 000 души още при удара. Три дни по-късно плутониевата бомба „Дебелакът“ е пусната над Нагасаки и убива 75 000 души. Оцелелите след първоначалната експлозия поемат големи количества радиация и получават вътрешни изгаряния. Още 200 000 души умират от 1950г. до сега, заради радиацията от бомбите.
Източник: listverse.com
