Най-добрите научни експерименти се провеждат внимателно и бавно, а някои отнемат много години, докато от тях могат да се извлекат резултати.
Понякога експериментите продължават да се провеждат дори след като онзи, който ги е започнал, е починал отдавна.
Когато започва експериментът с битума (катран) в австралийския University of Queensland през 1927 година професор Томас Парнъл вероятно е знаел, че той ще си отиде от света много преди експериментът да приключи. Първоначално битумът изглеждал твърд, но Парнъл бил решен да докаже, че всъщност е в своята течна форма.
Професор Томас Парнъл
Но самата подготовка за провеждане на експеримента отнела години. Професорът нагрява битума и го поставя във фуния. През следващите 3 години той се утаява и когато Парнъл решил, че вече всичко е готово, разрязал дъното на фунията. Битумът започнал да тече с изключително бавно темпо.
Парнъл умира през 1948 година, ставайки свидетел на само 2 капки от течността. Този експеримент обаче му спечелва Шнобелова награда (позната още като Иг-Нобел и Антинобелова награда) през 2005 година, дадена му за постижение, което „първоначално е разсмяло хората, но по-късно ги е провокирало да се замислят“. Награда от името на Парнъл приема професор Джон Мейнстоун, който поема отговорност за експеримента след смъртта на Парнъл. „Това е вид тест, който изисква търпение“ – споделя Мейнстоун.
Решението за това кое превръща един експеримент в „най-продължителния“ е изключително трудно. Тъй като всеки от опитите варира по стил и цел, те трудно могат да бъдат сравнявани.
„Катраненият тест“ е включен в списъка с Рекорди на Гинес като „най-продължителния лабораторен експеримент“, но има много други, които са продължили доста по-дълго:
- Селскостопанско изследване, провеждано във Великобритания и започнало през 1843 година;
- Часовникът Бевърли в Нова Зеландия, който продължава да работи без да бъде настройван от 1864 година до сега;
- Батерията на Оксфордския електрически звънец, която работи от 1840 година насам;
( не са точно експерименти, но са считани за научни чудатости и тяхната продължителност се наблюдава)
Един от най-продължителните експерименти в САЩ е селскостопански тест, провеждан от Университета в Илинойс, който тази година навършва 142 години. Въпреки че през 1968 година изследваните парцели са определени за Национална историческа забележителност, царевичните полета все още са употребявани, а университетът взема проби от тях редовно. „Малко се е променило за последните почти 150 години употреба на царевичните полета. Те ни предоставиха безценна информация за ефектите от сеитбата, естественото изчерпване на хранителните вещества в почвата и въздействието на различни изкуствени торове върху добива на реколтата“ – разказват учените.
Професор Джон Мейнстоун
Експериментът с катрана наистина изисква изключително голямо търпение. Досега от течността са капнали 9 капки като е изчислено, че средно падат през около 8 години. Между седмата и осмата обаче минават цели 12 години и от тогава до сега експериментът е определен като твърде непостоянен. Учените смятат, че причината за забавянето не са само външните условия (през 80-те години лабораторията в университета е реновирана и температурата е понижена), но и факта, че след падането на всички капки, натискът, който самият катран оказва върху отвора на фунията е по-малък.
Времева линия на експеримента:
Първа капка – декември 1938 (8,1 години след започването на експеримента)
Втора капка – февруари 1947 (8,2 години след предишната)
Трета капка – април 1954 (7.2 години след предишната)
Четвърта капка – май 1962 (8,1 години след предишната)
Пета капка – август 1970 (8.3 години след предишната)
Шеста капка – април 1979 (8,7 години след предишната)
Седма капка – юли 1988 (9,2 години след предишната)
Осма капка – ноември 2000 (12,3 години след предишната)
Девета капка – април 2014 (13,4 години след предишната)
