background img
юли 5, 2018
12637 Views

Вивиън Томас – мъжът, който оперирал без медицинска диплома

Автор:

Вивиън Томас бил син на дърводелец и внук на роб. Роден е в Луизиана през 1910 година и се премества в Нашвил като дете. Вивиън обаче е решен да не позволява на расизма да го спре да преследва мечтите си и започва образованието си в колежа в Тенеси, а след завършването му записва медицина.

Точно тогава обаче започва Голямата депресия, която създава проблеми на всички, независимо от тяхната раса, класа или стремежи. Всички спестявания на Вивиън бързо свършват и за да не умре от глад той кандидатства за работа като лабораторен асистент в Университета Вандербилт и я получава.

Вивиън Томас

За негово щастие докторът, с когото трябвало да работи, Алфред Блалок, не се интересувал от цвета на кожата на своя нов асистент. За него било важно единствено желанието му да се учи и уменията му, твърдейки, че търси „човек, когото мога да науча на всичко, което мога да правя и може би на някои неща, които дори аз не мога да правя“.

Вивиън Томас се оказал перфектният човек за Блалок. Той лесно разбирал доктора и провеждал неговите детайлни експерименти. Не минало много време и лабораторният асистент, който дори нямал диплома от колежа, започнал да извършва операции самостоятелно. Вивиън четял учебници по медицина по цели дни и нощи. Законите, разделящи белите от чернокожите във външния свят, не съществували зад стените на лабораторията и двамата с д-р Блалок работели като партньори.

Д-р Алфред Блалок

В лицето на Блалок Вивиън имал истински приятел, който го подкрепял. Неговият брат по-рано успял да осъди Бордът на образованието в Нашвил за това, че получавал по-ниска заплата като учител заради това, че е чернокож. Макар че печели делото, той губи работата си. Когато Вивиън осъзнава, че след 4 години работа в лабораторията във Вандербилт той все още получавал заплата на начинаещ, той се обръща към Блалок за помощ. Няколко седмици по-късно заплатата му е вдигната.

Вивиън Томас имал проблеми със заплатата си множество пъти, но при всеки от тях д-р Блалок бил онзи, който му помагал. През 1937 година Блалок получава предложение за работа в болницата в Детройт. Позицията щяла да му позволи да провежда свои собствени експерименти, но там не желаели да наемат чернокожи. Блалок отказва предложението, твърдейки, че с Вивиън са „комплект“. Когато няколко години по-късно докторът получава предложение от болницата John Hopkins той приема, защото му разрешили и Вивиан Томас да бъде нает заедно с него.

В деня, в който Вивиън прекрачва прага на болницата облечен в бялото си манто, той буквално стъписва всички наоколо. По онова време единствените чернокожи, които били наемани в болниците били портиери (и то изключително рядко). Въпреки това двамата с Блалок работят необезпокоявани и през 1944 година им се предоставя възможност да покажат какво могат.

„Сините бебета“ страдали от сърдечен дефект, който не позволявал на кръвта да достига дробовете им. Недостигът на кислород причинява посиняване на крайниците на децата. Малката Айлийн Саксон била една от многото бебета, родени с този синдром в САЩ. Тя е само на 15 месеца, когато родителите ѝ я довеждат в болницата John Hopkins.

Преди бебето Айлийн никой доктор не се заемал да оперира сърцето, затова Блалок шокира всички, когато обявява, че ще извърши именно това. Той е първият лекар, който се опитва да „поправи“ човешко сърце  – и всичко това във време, в което подобни операции не само се считали за невъзможни, но и на тях се гледало като на табу. Вивиън и Блалок били единствените, които можели да извършат подобно нещо и след изморителните 4 часа и половина малката Айлийн имала здрав розов цвят на кожата. По време на операцията д-р Блалок настоявал Вивиън да е до него. Двамата мъже, на които извън болницата не им било позволено да седнат един до друг в градския автобус, работели заедно по изключително важна процедура в историята на медицината.

До пенсионирането на Блалок през 1964 повече от 2000 деца преминали през тази животоспасяваща процедура. Вивиън продължил да работи в болницата през следващите 15 години като завеждащ лабораториите за хирургични изследвания. Макар че официално нямал медицинска диплома през 1976 година Университетът Джон Хопкинс го награждава с почетна докторска степен. Вивиън Томас умира през 1985 година на 75-годишна възраст – само няколко дни преди публикуването на автобиографията му „Partners of the Hearth”.

 

Снимки: allthatisinteresting.com

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title