Сигурно сте чували, че най-голямото поражение на Наполеон е било при Ватерло. Дали наистина е така?Дали не е било осем години по-рано, когато френския император е нападнат от безмилостна заешка армия?
Има няколко версии на историята. Повечето посочват за дата на събитието юли 1807г, малко след като Наполеон подписва Тилзитския мирен договор, който слага край на войната между Френската империя и Руската империя. За да отпразнува повода, императорът предложил лов на зайци и нагърбил началник-щаба Луи Бертие с организацията на събитието.
Бертие поканил някои от най-големите имена от военния елит и подготвил доста зайци – според някои сведения вероятно около 3000. Животните били затворени в клетки по края на една поляна. Когато Наполеон и останалите дали знак, че са готови, зайците били пуснати и ловът започнал.
Или поне това очаквали всички. Случило се нещо странно – зайците не тръгнали панически дабягат за живота си. Вместо това се насочили към Наполеон.
Гостите на Наполеон първоначално добре се посмели, но след известно време започнали да се тревожат. Океанът от дългоухи твари напъплил Наполеон по-бързо, отколкото революционерите щурмували Бастилията. Зайците се покатерили по краката на императора и влезли в дрехите му. Наполеон се опитал ги прогони, а останалите мъже грабнали пръчки и също се включили.
Накрая Наполеон се предал и избягал да се скрие в каляската си. Но това не бил краят. Според историка Дейвид Чандлър, „разбираща стратегията на Наполеон по-добре от повечето му генерали, заешката хорда се разделила на две крила, заобиколила мъжете по двата фланга и нападнала каляската на императора.“ Атаката продължила и някои зайци дори успели да влязат в каляската, докато накрая тя не потеглила.
Мъжът, покорил Европа, не можел да се мери със зайците.
Вината била на Бертие. Вместо да намери диви зайци, той купил питомни от местните фермери. В резултат на това, зайците не се страхували. Те видели нисичкия мъж с шапка на главата и решили, че е време за храна. За тях, императорът бил едва ли не гигантски морков.
