Резултатите от проучване на международна група астрономи, публикувано в списанието Nature Astronomy, показва, че нашата галактика Млечен път съвсем не прилича на плоска палачинка, както се смяташе по-рано. По-близо до краищата на Галактиката тя става по-сгъстена или прилича на смачкана хармоника. Учените смятат, че това откритие ще ни принуди да преразгледаме сегашните звездни карти.
Тъй като сме в Млечния път, не можем да видим пълната форма на нашата Галактика. Това е като да седите вътре в подводница и да се опитвате да разберете размера на океана, казват учените. Затова често сравняваме нашата Галактика със съседната Галактика Андромеда. Може би тя е малко по-голяма от нашия Млечен път по размер, но и двете галактики принадлежат към спираловидния тип и според астрономите имат почти една й съща възраст.
В хода на ново проучване, астрофизиците потвърдиха, че нашата Галактика не прилича на плоска палачинка или дори на буквата S, както показват предварително посочените карти на разпределението на водорода, но има странна форма, чиито ръбове са навити в необичайна сгъната и компресирана спирала. Наблюдението на няколко хиляди звезди, разположени в нейните външни райони, помогна да се потвърди необичайната форма.
„Много е трудно да се определи разстоянието от Слънцето до външните части на галактическия диск на Млечния път, без да има ясна представа за това как изглежда този диск“, коментира Сяодиан Чен от Националната астрономическа обсерватория на Китайската академия на науките.
Един от методите за извършване на такива изчисления е свързан с наблюдението на променливите звезди-цефеиди. Особеността на цефеидите е, че тяхната яркост първо расте много плавно и постепенно, а след това намалява в резултат на вътрешни процеси в техните дълбочини. Честотата и силата на тези пулсации зависят от абсолютната яркост на звездата, която позволява на астрономите да ги използват за измерване на разстояния в Космоса, включително до каква степен далеко от нас са разположени различните части на Млечния път.
Броят на известните цефеиди в централните и отдалечени части на Млечния път е сравнително малък, което насърчава астрономите активно да търсят такива звезди с надеждата да разберат как са подредени галактическото ядро и най-отдалечените райони. Но това е трудно да се направи поради гъстото натрупване на прах и газ около тези райони на Млечния път. Инфрачервеният космически телескоп WISE помогна за решаването на проблема.
„Използвахме инфрачервени наблюдения от космическата инфрачервена обсерватория WISE, които помогнаха да се „пробие“ прах и газ и да се определи разстоянието до цефеидите с точност по-малка от 3-5 %, което според настоящите възможности представлява безпрецедентно ниво”, казва Ричард де Грейс от Университета в Макуори в Сидни (Австралия).
Използвайки изображения от телескопа WISE, астрономите изчислили точното разстояние и положение на почти хиляда и петстотин променливи звезди и ги използвали, за да съставят по-точна триизмерна карта на ръкавите на Млечния път. Изследователите предполагат, че откритата кривина в краищата на Галактиката може да се обясни с факта, че вътрешната част на диска, която се върти, издърпва външния пръстен зад него, което води до усукване.
Учените добавят, че „хармониката“, отбелязана по краищата на Млечния път, не се наблюдава в Андромеда, но се намира в някои други спираловидни галактики, открити през последната половина на века. Откриването на тази необичайна дискова форма на нашата Галактика, според де Грейс и неговите колеги, обяснява много странности в поведението на звездите в „предградията” и ще помогне да се изясни тяхната позиция, възраст и други свойства.
