background img
мар. 9, 2019
228 Views

Първата обсада на Виена

Автор:

Обсадата на Виена през 1529 г. представлява първият опит на Турция да превземе австрийската столица.

През август 1526 султан Сюлейман I разгромил унгарската армия в битката при Мохач. Половината унгарски войници загинали в битката, другата половина били пленени, понеже нямали път за отстъпление – зад гърба им бил Дунав, и изклани. Унгарският крал Лайош II Ягелон се удавил в блато. След това южната част на Унгария попаднала под властта на турците.

През пролетта на 1529 г. Сюлейман І събрал мощна армия на територията на днешна България. Намерението му било да превземе цяла Унгария. Броят на неговите войници бил около 120 000 души, сред които молдавски и сръбски дружини. Самият султан командвал армията, а за свой помощник назначил Ибрахим-паша – бил грък-вероотстъпник и бивш роб.

Обсадата на Виена, худ. Питер Снайерс. Снимка: Уикипедия

Турските войски тръгнали на 19 май 1529 г. Ала още от самото начало обстоятелствата се оказали срещу тях.

През пролетта имало особено силни дъждове. Много оръдия и камили затънали в калта и се наложило да бъдат изоставени.

На 6 август турците стъпили на унгарска земя. На 18 август пред султана се явил предателят Янош Заполя, който му засвидетелствал своето подчинение и помогнал на турците да превземат няколко австрийски крепости. На 8 септември паднала унгарската столица Буда.

Австрийският гарнизон на Виена се готвел за отбрана.

Австрийците знаели, че за тях няма да има милост – в това се убедили, след като турците изклали всички пленници при превземането на Буда. Австрийският ерцхерцог Фердинанд І спешно заминал за Бохемия (дн. Чехия) и помолил за помощ брат си Карл V – крал на Испания и император на Свещената римска империя. Но той бил въвлечен в тежка война с Франция и не можел да окаже съществена подкрепа на Фердинанд. Изпратил само няколко полка испанска кавалерия.

Австрийският маршал Вилхелм фон Рогендорф поел общото ръководство на отбраната на Виена.

За свой заместник назначил 70-годишният немски наемник-ландскнехт граф Никлас Залм, който се бил отличил в битката при Павия (1525) – наричана „последната битка на Средновековието и първата битка на Новото време“. В нея за пръв път масово се използвало ръчно огнестрелно оръжие – мускети и аркебузи. При Павия граф Никлас лично се бил с френския крал Франсоа І, като и двамата получили рани в двубоя.

Той пристигнал във Виена начело на отряд германски ландскнехти и испански   мускетари, като веднага се заел с укрепването на градските стени. Заповядал да зазидат всичките 4 градски порти и да подсилят стените, чиято дебелина на места не надвишавала 2 метра. Разпоредил изграждането на землени бастиони и наредил да се разрушат всички къщи, които пречели на строителството.

Турската армия се озовала пред Виена в края на септември 1529 г. Но положението й далеч не било добро. Европейската природа била против турците. По трудния път за Австрия през целия Балкански полуостров те загубили множество тежки оръдия, предназначени да разрушат стените на Виена. Много реки преливали и пътищата били в кал. Оръдията затъвали в калта и потъвали в блатата. Умрели стотици камили, които носели боеприпаси, оръжия и снаряжение.

В резултат на това турската армия наближила Виена значително отслабена. Сред нея се разнасяли болести, поради което много войници не можели да държат оръжие.

Независимо от това, Ибрахим паша изпратил на обсадените трима богато облечени европейци с предложение да предадат града. В отговор граф Никлас на свой ред изпратил на пашата трима богато облечени мюсюлмани, без никакво послание. Самата липса на отговор била достатъчно красноречива.

Обсадата започнала. Турската артилерия се заела да разрушава градските стени, но така и не успяла да причини значителни щети на австрийските землени укрепления. Стрелците с лък на турците също не нанасяли особена вреда на обсадените.

Опитите да се прокопае подземен проход към града или минни подкопи също завършили с пълен провал. Обсадените непрекъснато правели „вилазки“ – излизания от крепостта, и атакували обсаждащите, като разрушавали изкопаните подкопи и тунели. Веднъж без малко не пленили самия Ибрахим паша. Те също открили и разрушили няколко минирани подземни тунела.

Обсадата на Виена от турците (турска гравюра). Снимка: Уикипедия

На 6 октомври 8000 европейци направили голяма вилазка извън града и унищожили много от подземните проходи на турците – въпреки че самите те понесли големи загуби при отстъплението си.

На 11 октомври валял особено силен дъжд. Плановете на турците да взривят градските стени претърпели окончателен провал. Шансовете им за победа стремително намалявали. Фуражът свършил, растял броят на дезертьорите, болните и умрелите от лишения и рани. Дори еничарите се оказали в трудно положение.

Ибрахим паша нямал друг избор, освен да се оттегли. На 12 октомври той свикал военен съвет, на който предложил да направят последен опит за щурм. Ако той се окажел успешен, обещал на войниците да увеличи възнаграждението им.

Но европейците отблъснали и това нападение. Аркебузирите, мускетарите и пикинерите (бойци с копия, дълги 5-5-6 метра) успешно защитили стените.

В нощта на 14 октомври обсадените чули ужасни викове, идващи от вражеския лагер – преди отстъплението си турците отрязали главите на всички пленени християни. Докато се оттегляли, завалял сняг, необичайно рано за това време на годината. Трябвало да изоставят боеприпасите и оръдията.

Турската флотилия на Дунава била атакувана неведъж. Много турци били избити в кратки схватки по време на обратния път. Така Виена за пръв път защитила Европа от мюсюлманското нашествие. Щяла да го направи отново след 154 години – през 1683-та.

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title