След като през 1240г. татаро-монголските пълчища (татарите били само едно от племената на монголите) начело с хан Батий разгромили и подчинили руските княжества, се озовали на границите на Полша и Унгария. Пред тях лежали Централна и Западна Европа.
Хан Батий
Батий изпратил в Полша един тумен (10 хил. бойци) начело с внука на Чингис хан – Байдар. През януари 1241г. монголите достигнали Люблин и изпратили посланици. Но поляците ги убили. Според монголите нямало нищо по-позорно и престъпно от това, да бъдат убити пратеници – докато в Европа се случвало нерядко и никой не виждал нещо особено в такава постъпка. Тази разлика в манталитета се оказвала фатална при сблъсъка между европейците и монголите. След убийство на монголски пратеници градът, където било сторено това, бил обречен само на едно: превземане, изколване и заробване на цялото население. Люблин бил превзет с щурм. След това нашествениците продължили към Краков и разгромили полските войски, които се опитали да ги спрат. Краков паднал на 22 март 1241г.
На 9 април 1241г. се състояла голямата битка при Легница в Силезия, където срещу нашествието се изправила основната полска армия. Към поляците се присъединили френски рицари-тамплиери и немски – от Тевтонския орден. На помощ идвала и чешката армия на крал Вацлав І. Практически, почти цяла Централна и част от Западна Европа била представена в християнската армия. Монголите започнали битката, като пуснали димна завеса – това попречило на християнските стрелци. Леката монголска конница атакувала по фланговете, ала била отблъсната. Но тогава нападнали тежковъоръжените монголски части, които ударили десния фланг на християните. Монголите крещели на полски: „Спасявай се!“ Сред съюзническата армия настъпила суматоха, която прераснала в бягство. Поражението било пълно. Самият предводител на съюзниците – полският княз Хенрих Благочестиви, паднал в битката. Монголите набили главата му на кол и я оставили пред портите на Легница. След това завзели рад Майсен – но там получили заповед от Батий да завият на юг и да се съединят с главните сили в Унгария.
Докато Байдар разгромявал поляците и немците на север, на юг Батий и Субедей превзели град Галич и нахлули в Унгария. Изпратили посланици – но унгарците ги убили, което вбесило монголите и изострило отношенията до крайна степен. Нашествениците превземали градовете един след друг, като масово избивали и заробвали населението. Именно тогава, както разказват хрониките, на робските пазари във Венеция един роб струвал колкото връзка лук – а думата „славянин“ останала в западноевропейските езици като синоним на „роб“.
Решителната битка между унгарските рицари и татаро-монголските войски се състояла при река Шайо на 11 април 1241г. Срещу Батий и Субедей застанала армията на крал Бела IV (1206-1270г.). На помощ на унгарците дошла и хърватска войска начело с херцог Коломан, брат на унгарския крал (1208-1241г.). Унгарските войски по численост превъзхождали двойно монголите – в тях имало не по-малко от 40 хиляди войници. За тогавашната слабо населена Европа това била огромна военна сила. Съюзниците не се съмнявали в победата – но те не познавали монголската военна тактика. Субедей изпратил напред авангард от 2000 конници. Те се появили пред унгарците, които веднага се спуснали да ги преследват. Преследването продължило почти цяла седмица – докато не стигнали до река Шайо. Там унгарците и хърватите отседнали на бивак – а през нощта основните сили на монголите тайно пресекли реката и се озовали в тила на съюзническата армия. На сутринта от отсрещния бряг на реката монголите започнали да обстрелват лагера с каменометни машини. Огромни гранитни камъни полетели към лагера на унгаро-хърватската армия. Настъпила паника, която се засилила поради действията на стрелците на Субедей: те започнали да обстрелват с лъкове лагера от околните хълмове. След като окончателно всяли паника сред християнската армия, монголите нападнали лагера и започнали клане. Унгарската войска успяла да пробие обкръжението – но това не я спасило. Монголската кавалерия преследвала и унищожавала бягащите унгарски дружини. Това продължило 6 дни и накрая войската на Батий нахлула в град Пеща.
Хан Батий
В битката при река Шайо бил смъртоносно ранен хърватският херцог Коломан. Той починал няколко дни по-късно, а крал Бела IV избягал при австрийците за помощ. При това той предал на австрийския херцог Фридрих II почти цялата си съкровищница. Унгарските земи били завладени от нашествениците. Батий изчакал тумена от Полша начело с Байдар – след което насочил вниманието си към земите на Свещената Римска империя. През лятото и есента на 1241г. монголите завладявали териториите на юг от десния бряг на река Дунав и излезли на Адриатическо море.
Европа стояла почти беззащитна пред нашествието. Но тогава се случило нещо, което рязко променило хода на историята. На 11 декември 1241г. в столицата Каракорум починал великият хан Угедей. Според закона, установен от Чингиз хан, всички предводители трябвало да се съберат там за избирането на нов хан. Така, през март 1242г. монголите обърнали конете си, поели обратно на изток – и никога повече не се завърнали. Нашествието им в Европа приключило.
Защо никъде не се споменава че татаро- монголската армия е разгромена от войската на цар Иван Асен II?!