Мнозина на Запад не разбират какво свързва лявото правителство в Атина с неонационалистическото в Москва. А всъщност гърци и руснаци имат дълга обща традиция.
Мехмед II превзема Константинопол – картина от Фаусто Зонаро (1854-1929)
Пътешествениците от северните страни разказвали при завръщането си за чудесата на Миклагард: пурпур и дворци, храмове пълни със злато, пристанища с богатства от цял свят. Жителите на огромния град били безброй, а стените, които го заобикаляли, били непревземаеми. Звучало като приказка, но Миклагард действително е съществувал – пътешествениците имали предвид Константинопол, центъра на Византийската империя, успяла да противостои на германи, славяни и араби. През десети век тя обхващала долна Италия, части от Балканите и Крим, както и днешните държави Гърция и Турция. Като „втори Рим“ Константинопол се явявал въплъщение на претенцията да е единствен легитимен наследник на римските императори и бранител на християнството.
Набезите на княз Светослав
През 969 император Йоан Цимиски получил обезпокояващи новини от северните граници – там била нахлула голяма руска армия, която опустошавала всичко. Русите и преди това били достигали до бреговете на Константинопол – през 907 и 941, но византийците успeли да ги победят и опожарят корабите им. Но ето, че русите се завърнали – предводителят им княз Светослав отправил към Цимиски посланието „Ние сме мъже на кървавите битки“, а гърците не знаели нищо „за руската сила“.
Император Константин Велики проправя пътя на християнството в Римската империя
Цимиски веднага разбрал, че това е опит за покоряване на приказния Миклагард. За армията на Светослав се смятало, че наброявала 60 000 души. Цимиски мобилизирал всички сили срещу русите и успял да ги разбие. Светослав признал поражението си и в крайна сметка не русите превзели Византия, а византийците Русия – по културен и религиозен път. Киевска Рус се оказала в сърцето на нова Русия. Нейният княз Владимир дори подкрепял Византия с войски, а в знак на благодарност получил византийската принцеса Анна за жена. През 988 князът се покръстил, християнството, внесено от Византия, станало официална религия. Така постепенно възникнала обща култура, а Киев е изграден по примера на Константинопол – с катедралата „Света София“ и Златната порта.
Не след дълго обаче облаците над държавите от източноправославната църква се сгъстили. През 1204 Константинопол бил завзет от кръстоносците, а от 1233 империите на русите станали жертва на монголското нашествие. През 1240 монголите щурмували Киев и от бляскавия град останали само трупове и развалини.
През 1453 султан Мехмед Втори завзел Константинопол, с което сложил край на гръцката империя. Към източноправославната църква била проявена търпимост, но отредената ѝ роля била роля на подчинение. Киевският митрополит се установил в Москва, в новата процъфтяваща държава на русите. През 1472 цар Иван Трети се оженил за Зоя Палеолог, потомка на византийските императори. Именно тя пренесла в Москва византийските дворцови традиции, но не се оправдали надеждите, свързвани с тази сватба – да допринесе за увеличаване на влиянието на католическата църква в Русия.
Москва – третият Рим?
Русите възприели затрогващата красота на литургиите, правото и разбирането за държавата на византийците, според което върховен господар на християнския свят е императорът, а не патриархът, за разлика от папата при католическата църква. Дирите на тази традиция се усещат и до днес: сръбската църква по време на балканските войни от 1992 или руската при Владимир Путин се подчиняват по-малко или повече на държавните ръководители, дори и когато тяхната политика е особено националистическа. И не е случайно това, че феминистките пънкарки от „Пуси Райът“ бяха осъдени, след като протестираха срещу алианса между църква и държава. През 1589 е създадена московската патриаршия, а руският монах Филомет пише: „Москва е третият Рим. Четвърти няма да има“.
Вселенският патриарх Вартоломей с папа Франциск
Векове наред „третият Рим“ водил война с покорителите на втория – османските турци, и в крайна сметка успял през 19 век да ги изтласка от северните брегове на Черно море, Крим и части от Балканите – не става дума само за достъпа до топлите средиземноморски води, а най-вече за наследството на Византия.
Братя по вяра
Освободителната борба в стара Гърция от 1821 насам срещу турците усложнила нещата. Царят се безпокоял от мислите за свобода и национален суверенитет – в никакъв случай той не бил готов да допусне подобно нещо сред поданиците си в епохата на феодална реставрация. От друга страна руснаците симпатизирали на братята си по вяра, а и въстанието в Гърция отслабила османския противник. В битката при Наварин през 1827 бойните кораби на Англия, Франция и Русия разбили османската флота, а една нова офанзива на руснаците по Дунав принудила окончателно турците да дадат свобода на Гърция.
В Русия разбирали гърците по-добре, отколкото на Запад, където убедени елинофили, като лорд Байрон или баварския крал Лудвиг Първи, сякаш забравили, че възхитителната класическа епоха на Перикъл е била цели две хилядолетия по-рано. Между двата народа съществуват множество връзки. Цар Александър Първи предоставил имение на гръцката национална героиня Ласкарина Бубулина. Неговият външен министър Йоан Каподистриас /първият президент на свободна Гърция през 1827/, представлявала Русия на Виенския конгрес от 1815, където дамите до такава степен били впечатлени от екзотичния му чар, че го нарекли „Лъвът“.
източник: www.dw.com
