„Адам бил най-обикновен човек. Пожелал е ябълката не заради самата нея, а заради това, че е била забранена. Ако забранена е била змията, щял е да изяде и нея.“ – пише Марк Твен. А сега ние ще ви помолим да направите нещо за нас – НЕ мислете за бяла мечка, докато четете следващите редове. Вече се провалихте, нали? Причината, поради която мислите за бяла мечка най-вероятно е била и причината, поради която сте пожелали да прочетете тази статия.
Същата инструкция била дадена на група младежи, които участвали в един експеримент през 80-те години. Било им съобщено, че каквото и да правят през следващите няколко минути, не бива да мислят за бяла мечка. Разбира се всеки един от тях се провалил. През следващите минути всичко, за което можели да мислят, била бялата мечка, независимо колко усилено се опитвали да я изкарат от ума си. В края на проучването всички си признали, че опитите им да не мислят за мечката са били безуспешни. Защо умовете ни искат да мислят или да правят точно обратното на това, което сме им казали да не правят?
Реверсивната психология може да бъде изключително мощно средство. През 17 век хората от високата класа на обществото се хранели с картофи. По-бедните имали големи предразсъдъци относно картофите, смятали, че са безвкусни или дори отровни. По време на революционните войни на Франция, храната в Англия била на свършване и страната била застрашена от глад. Правителството се опитало да убеди гражданите да ядат повече картофи, от които имало много. Независимо от усърдието си обаче, хората просто не се съгласявали да ядат картофи.
Положението било същото и в много други страни от Европа, но в крайна сметка се намерил човек, който да разреши проблема. Този човек бил кралят на Прусия – Фридрих II. Той виждал големия потенциал на картофите, с които можел съвсем евтино да нахрани цялото население. През 1774 година той заповядва да се увеличат добивите от картофи, на което хората отвръщат: „Картофите нямат нито мирис, нито вкус, дори кучетата не биха искали да ги ядат. Каква е ползата от тях за нас“? Тогава Фридрих II измисля план. Той засажда едно от своите полета с картофи и дори поставя стражи, които да го пазят. Хората станали подозрителни. Каква е тази храна, която е толкова ценна, че да бъде пазена? Малко след това, точно както Фридрих II предвидил, местните бандити започнали да крадат картофите и да ги продават на висока цена. Само след дни целият град ядял от кралските картофи. Планът сработил перфектно, защото на хората им било забранено да ядат от храната и изведнъж всички поискали да се хранят с картофи.
Независимо за какво става дума, хората обичат да правят това, което им е забранено. Децата биват най-често манипулирани чрез реверсивната психология. Но защо е така? Защо не можем да се въздържим от натискането на червения бутон? Защо винаги искаме онова, което не можем да имаме?
Тайната се крие в човешкото съпротивление. Хората се страхуваме да не изгубим свободата си и сме готови да направим всичко, за да я запазим. Ако някой заплашва свободата ни, ние реагираме, защото се страхуваме. Реверсивната психология работи толкова добре, защото когато заплашиш някого с отнемането на свободата му, естествената му реакция е да намери начин да си я върне и да докаже, че е невъзможно да му бъде отнета. Нека погледнем за пример към Ромео и Жулиета. Когато се срещат за първи път, те се харесват, но след като любовта им е забранена от техните семейства, едва тогава те се влюбват наистина силно и в крайна сметка умират един за друг. Ромео и Жулиета са един от най-силните примери за реверсивна психология в литературата.
Най-големият пример обаче, идва от историята на древен Китай. В книгата си „Изкуството на войната“ Сун Дзъ пише: „Покажи се слаб, когато си силен и се покажи силен, когато си слаб“. По време на Трите царства в Китай (около 200 година) имало период, в който лидерите били във война, а един от тях Чуе Лианг бил известен като умел стратег. Чуе Лианг се затворил в една крепост само с няколко войника. Когато врагът му Сима И разбрал къде се намира и колко малко хора има с него, той поел към крепостта със стотици мъже, за да я превземе, но Лианг чул за това още преди Сима И да пристигне. Вместо да заключи всички врати и да постави макар и малкото си войници на постове, той измислил невероятен план, който включвал реверсивна психология.
Лианг наредил всички порти да бъдат широко отворени, а войниците му да се преоблекат като селяни и да почистват наоколо с метли. Самият той застанал на върха на крепостта, очаквайки наближаващата армия на врага си. Когато Сима И пристига, той бил посрещнат с отворени врати. Веднага усетил, че му е заложен капан и сметнал, че Лианг е скрил своята войска между дърветата наоколо, които да обградят пристигащата вражеска армия от всички страни. Той нарежда на войниците си да се прегрупират и да бъдат нащрек за капана, който всъщност не съществувал. Войниците се изплашили от огромната опасност, за която лидерът им говорел и страхът в очите им се виждал отдалеч. И така, използвайки реверсивна психология, Лианг успял да потуши атака, която в противен случай би била напълно смъртоносна.
От древен Китай до съвременните реклами, които ни предупреждават да не отсядаме в този хотел или в никакъв случай да не се записваме в университет, реверсивната психология е навсякъде. И работи перфектно. Дали от любопитство или заради обикновеното, просто, но и важно човешко желание да не губи свободата си на избор или на действие, човек се поддава на подобни „манипулации“ и най-интересното е, че понякога преживяването може да бъде изключително забавно и запомнящо се.
„Не купувайте това яке“ – пример за реклама, съдържаща реверсивна психология
Източник: YouTubeThoughty2
