Известно е, че за Средновековието са написани много митове и откровени лъжи, които нямат нищо общо с реалността. Те не се подкрепят от факти – тоест, нито историците, нито археолозите могат да намерят потвърждение за тях. Напротив, всичко, което откриват в средновековните хроники и разкопки, опровергава измислиците – което, обаче, не пречи на медиите, а също и на Холивуд, да ги публикуват и излъчват постоянно в продължение на десетилетия.
Проблемът е, че почти всички такива митове и фалшификации са обусловени идеологически – по същия начин, по който преди 1989 г. разпространителите на марксистката идеология, превърната едва ли не в религия, публикуваха постоянно и редовно своите митове. За да разберем защо и днес се прилагат подобни похвати, може би трябва да видим каква идеология изповядват собствениците на медиите и на Холивуд…
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите лъжи за „мръсното“ Средновековие (ЧАСТ – 2-ра)
Но сега ще разгледаме само един от многобройните митове за християнска Европа през Средновековието. Накратко, той се състои в твърдението, че европейските християни преднамерено не спазвали елементарни хигиенни процедури, дори ги презирали и едва ли не забранявали.
Но дали това е наистина така – или е измислено в нечия идеологическа лаборатория, за да представи християните като мръсни и вонящи същества – напълно в съответствие с разпространяваната още от времето на социализма теза за християнска Европа като за „1500 години варварство“?
Най-напред установяваме, че изображенията на хигиенните процедури в средновековното изкуство са твърде многобройни. Каквото виждали тогавашните художници и илюстратори на книги – това и запечатвали в картини, в книжни миниатюри и т. н.
На подобни картини и рисунки са изобразени не само обществени бани, но и процедурата на къпане в домашна обстановка. Освен това, любопитно е, че в християнска Европа къпането в баните се извършвало съвместно – мъжете и жените не се колебаели да вземат вани заедно, дори да се хранят в тях. Това било норма в градския живот за доста дълго време. Например, Едуард Фукс в своята „История на нравите“ пише, че разграничаването на половете по време на хигиенни процедури се появило едва през XIV-ти век – доста късно, почти в края на Средновековието и прехода към Ренесанса.
Постановления на градските управи фиксирали и уреждали правилата за съществуването на бани в цяла Европа. Това означава, че тези градски обекти били широко разпространени. Фукс пише, че къпането в общественото съзнание се схващало преди всичко като полезна процедура за тялото, а по-късно банята станала важно обществено място, където младите хора можели да се отпуснат и запознаят – без да става дума непременно за разврат или оргии. Разбира се, на такива изкушения е трудно да се устоява и доста бани по всяка вероятност се израждали в публични домове – затова и в следващите векове се появили разделните, мъжки и женски.
Що се отнася до къпането вкъщи, самото то технологично слабо се различавало от обществена баня – голямо корито или направо бъчва с топла вода, в която човекът стоял наполовина седнал в нея, а слугите около нея го обслужвали.
Предвид доста примитивната технология, която не изисква специални разходи, в градовете сред благородниците и богатите граждани такива бани били съвсем обичайни.
Популярността на хигиенните процедури в бани и домашни вани личи и от тогавашното схващане, че те били способни да лекуват. Освен това, се смятало, че помагат срещу безплодие, което за консервативното средновековно общество било твърде важно.
Една от най-популярните медицински школи през Средновековието била школата в Салерно. Ето какво пише в средновековния трактат „Салернски здравен кодекс“ за нещо, което се смятало като полезна и задължителна процедура:
„След събуждане измий ръцете и очите си със студена вода. Повърви насам-натам, без да бързаш, но не и бавно, разкърши се, като изпъваш ръцете и краката си. Срещи се и измий зъбите си. Всичко това укрепва ума и влива сила в тялото ти. Вземи вана, наяж се и след това се разходи с почивки. Пази се от простуда. Погледай трева или езеро – това успокоява очите. Сутрин е добре да се гледат планини, а вечер – вода“.
Обикновено Средновековието се представя като епоха на строги нрави. И това е вярно, що се отнася до семейната вярност. Но в онези времена, за да се създаде семейство, не се започвало със секс, както днес – а се окуражавал процесът на ухажване, разговори и общи развлечения, когато мъжете и жените се опознавали, без да „сторят плътски грях“. А сексът идвал след сватбата.
Какво било положението сред селяните? За тях нещата били дори по-лесни, отколкото за гражданите – живеейки близо до природата, селянинът винаги можел бързо и свободно да се потопи в река, езеро или море.
Но най-интересното е, че реалностите на Новото време били прехвърлени в Средновековието, което днес е обвинявано за тях. Много от явленията, настъпили в Европа доста по-късно, по времето на зараждането на капитализма, се приписват на християнското Средновековие – с цел то да бъде представено като епоха на мракобесие и мръсотия.
Както в случая с преследването на „вещици“, което се развихрило най-много в края на Средновековието и настъпването на Ренесанса, така и в случая с хигиената, разпространението на нехигиенични условия на живот и труд поради разширяването на масовите производства и увеличаването на фабричната работническа прослойка, се прехвърля от определени „заинтересовани“ (във финансов или идеологически смисъл) историци от Новото време към Средновековието.
Използването на баните намаляло именно в началото на Новото време (приблизително след 1650 г.) – но не от желание на хората да ходят мръсни, а просто заради увеличаването на цените на дървата за огрев.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите лъжи за „мръсното“ Средновековие (ЧАСТ – 2-ра)
){kind=link}