Нефертити (1370 – 1336 година пр.Хр.) е съпругата на фараон Аменхотеп IV от 18-тата египетска династия. Името й означава „красавицата пристигна“ или „красивата, която дойде“. Нефертити е най-популярната и разпознаваема кралица на древен Египет заради световноизвестния й бюст, направен от скулптора Тутмос. Тя израства в кралския замък в Тива и вероятно е дъщеря на везира на Аменхотеп III – мъж на име Аи (Ay) . На 11-годишна възраст Нефертити е сгодена за сина на Аменхотеп III – Аменхотеп IV. Съществуват доказателства, които предполагат, че Нефертити е била привърженичка на култа към бога на слънцето Атон и че по-късно именно тя е повлияла на решението на Аменхотеп IV да се откаже от вярата си в египетските богове и да се обърне към монотеизма, почитайки само и единствено бог Атон. След като Аменхотеп променя името си на Ехнатон и се възкачва на престола, Нефертити управлява заедно с него до смъртта му, след което изчезва от историческите записки.
Въпреки че се счита, че Нефертити е дъщеря на Аи, това твърдение не е доказано. Източниците насочват вниманието на археолозите към съпругата на Аи – Тайе, която се грижила за Нефертити, но не е била нейна биологична майка. Аи, освен всичко друго, бил и учител на младия Аменхотеп IV и е възможно той да е представил Нефертити на бъдещия фараон, още когато са били деца.
Древните изображения и надписи показват ранния интерес на Нефертити към бог Атон, но като цяло за живота й няма много доказателства. Историкът Питър Хелър пише:
„ Поразителното в живота на Нефертити е фактът, че въпреки че е била изключително харесвана (което се доказва и от направения й бюст, който е най-възпроизвеждания в света) и е живяла в Египет по времето, в което египтяните са били толкова силен и развит народ, за нея се знае твърде малко.“
През петата (или деветата според други източници) година на управлението на Аменхотеп IV, той променя името си на Ехнатон, премахва религиозните практики в Египет, затваря старите храмове и провъзгласява Атон за единствено божество. Възможно е по този начин той да е искал да разпространи монотеизма, но повечето историци са убедени, че това е било негова политическа маневра, целяща да отслаби силата и богатството на жреците на бог Амон, чийто култ е бил изключително популярен. По времето на 18-тата династия култът към Амон се разраснал, а жреците му са били страшно богати, престижни и могъщи – почти колкото фараона. Въвеждането на монотеизма би възстановило мощта на престола и точно това направил и Ехнатон. След тези негови действия, бог Атон бил считан не само за най-силния, но и за бога на сътворението и единствения бог във вселената.
Нефертити ражда на Ехнатон 6 дъщери, но нито един син. Другата му съпруга – принцеса Кия, му ражда двама сина – Тутанкамон и вероятно Сменхкара, въпреки че потеклото на Сменхкара често е оспорвано. Ехнатон става съпруг на две от тези дъщери – Меритатон и Анхесенамон и вероятно е имал деца от тях (въпреки че и този факт е доста силно оспорван). Онова, което е ясно обаче е, че Ехнатон и Нефертити били силно посветени един на друг и винаги били виждани или заедно или с някоя от дъщерите си. За външния вид на Нефертити през този период Хелър пише:
„Предполага се, че е била висока около 1.52 метра – средната височина на египтянките. От намерените изображения е известно, че се е обличала оскъдно, което е обичайно за страните от топлия климат. Когато е било по-хладно, тя е носела традиционната дълга рокля с пояси в предната част, а на някои места е изобразена с къса коса (вероятно перука). Възможно е на места косата й да е била обръсната, за да може да поставя по-добре необичайно високата си синя корона. От поезията на Ехнатон се знае, че той я е обичал наистина много. Освен това, красотата й е била легендарна“.
Ехнатон
Първоначално семейството живяло в двореца „Малката” в Тива, който бил изграден по време на управлението на Аменхотеп III и реновиран под управлението на Ехнатон, който го преименува на “Tehen Aten”, което означава “великолепието на Атон“.
Барбара Уотърсън описва замъка по следния начин:
„Кралските апартаменти били строени в особено голям мащаб. Царската спалня например била с размери 8 на 5 метра. Подът в голямата зала бил изрисуван по уникален начин. По тавана били изобразени лешояди. Всъщност таваните на много от стаите в двореца били изрисувани в спираловидни форми, съчетани с изображения на летящи птици“.
Други историци смятат, че дворецът бил обсипан със златни декорации и орнаменти. Колкото и пищен да бил „Малката”, новият замък, който двойката изградила – в Ахетатон, бил още по-грандиозен. По-важното при него е, че служел като символ за новата религия – култа към Атон. Египтологът Захи Хауас обяснява, че Ехнатон решава да напусне Тива и да се премести в нов замък, в който да се отдаде на новия култ. „Всеки ден Ехнатон и Нефертити пътуват с колесниците си от единия край на града до другия, следвайки пътя на слънцето по небето.“ – допълва той.
Историците са убедени, че Нефертити е имала толкова власт в управлението на Египет, колкото и Ехнатон. Фараонът дори съединява символите им и ги превръща в техен общ печат като знак за равенство. Съществуват доказателства, че тя е отговаряла за традиционните задължения на фараона, докато съпругът й се занимавал с реформацията и други архитектурни новости. Откритите изображения показват Нефертити, която извършвала религиозни услуги, приемала чуждестранни официални лица и организирала дипломатически срещи. Нито едно от тези изображения не би съществувало, ако нямаше истина в историите ,които те показват, което означава, че Нефертити е имала повече власт, от която и да е жена в Египет. От двореца в Ахетатон тя изпращала кралски директиви и вземала важни решения, които били отговорност на съпруга й.
Някъде през четиринадесетата година от управлението на Ехнатон и Нефертити, дъщеря им Мекетатон умира при раждане само на 13-годишна възраст. Едно запазено изображение показва Нефертити и Ехнатон, застанали опечалени над тялото на дъщеря си. Скоро след това Нефертити изчезва от историческите записки. Съществуват множество теории, опитващи се да обяснят какво действително се е случило. Някои от тях са следните:
- Тя се отказва да бъде съпруга на Ехнатон заради това, че не е могла да му роди син, поради което е била заменена от принцеса Кия.
- Отрича се от вярата си в Атон и е прогонена от Ахетатон.
- Самоубива се от мъка по загубата на дъщеря си.
- Продължава да управлява Египет под името Сменхкара, докато Тутанкамон заеме трона.
Нито една от тези теории обаче не е потвърдена.
Ето защо теориите не са възможни: Ехнатон вече имал мъжки наследник – Тутанкамон (теория първа); няма доказателства, показващи, че Нефертити се е отказала от вярата си в Атон (теория втора); Нефертити продължава да живее след смъртта на дъщеря си (трета теория). Голяма част от историците са привърженици на последната теория.
Причината втората теория да е толкова популярна е, че са открити записи, които доказват, че почитането на старите богове се съживява в края на царуването на Ехнатон, което не би могло да се случи без някаква царска подкрепа. Тъй като се счита за невъзможно Ехнатон да е изоставил с лека ръка религията, която той сам популяризира, спекулациите се отнасят най-вече за Нефертити. Възвръщането на вярата на народа към старите богове би могла да се случи поради нежеланието на хората да бъдат подтиквани към нетрадиционно за тях вероизповедание.
Омразата на египтяните към Ехнатон нараства и веднага след смъртта си той бива забравен от тях. Дори синът му Тутанкамон, след сядането на престола, отхвърля вярата в Атон и връща почитта към старите богове. Последният фараон от 18-тата династия – Хоремхеб направил нещо невиждано. Той твърдял, че е избран от боговете да възстанови истинската религия на Египет, разрушил храмовете и се опитал да заличи всички доказателства за съществуването на Ехнатон. Възможно е заради тези действия на Хоремхеб, сега да съществува толкова оскъдна информация за Нефертити.
