Още

    Провалът на британската политика ли причини Бенгалския глад от 1943 г.?

    През 1943 г. в Бенгалия настъпва огромен глад, в резултат на който, според официалните данни, загиват повече от 1,5 милиона души. Тази хуманитарна катастрофа избухва заради комбинацията от цял комплекс фактори, както природни, така и социални, едновременно. Основната причина била Втората световна война. 

    Снимката, разпространена в „The Statesman“ (India) на 22 август 1943 г., показваща условията на глад в Калкута. Снимка: Уикипедия

    Събития, довели до глада през 1943 г.

    През 1943 г. Бенгалия е североизточната провинция на Британска Индия. Към този момент по-голямата част от тази територия е независимата държава Бангладеш. По това време в Индия не е имало подобни случаи на масов глад в продължение на 40 години. И британските власти били много горди от това, че били избавили Индия от глада. Изтъквали това като голямо постижение и най-важната им заслуга, до голяма степен оправдаваща колониалното им управление.

    Но през 1943 г. се развива цяла поредица от обстоятелства, които, наслоявайки се едно върху друго, довели до хуманитарна катастрофа. На 15 януари 1943 г. японската армия, преодолявайки суровите джунгли на Малайзия, превзема Сингапур. Това със сигурност е една от най-убедителните и внушителни японски победи по време на Втората световна война. По-късно това позволява на Япония, със съдействието на своя съюзник Тайланд, да започне офанзива на територията на Британска Бирма. Само за два месеца по-голямата част от тази страна, разположена на противоположния от Бенгалия бряг на Бенгалския залив, била окупирана от японците. Хиляди бежанци, страхувайки се от бруталните мерки на японските нашественици, напуснали Бирма и потърсили убежище в Индия. Те влезли в Бенгалия през Асам и Читагонг. Заедно с тези бежанци в Бенгалия навлиза и вирулентна форма на маларията.

    Британците имали всички основания да се страхуват от японско нашествие в Бенгалия. Това никога и не се случило, но присъствието на японската армия в непосредствена близост до източните граници на Индия създавало огромно напрежение до август 1945 г.

    Опасявайки се от окупацията на Бенгалия от японците, британските власти се разпоредили да бъдат премахнати значителни запаси от рафиниран ориз от делтата на Ганг до Калкута. Освен това, за да се предотврати движението на японците, всички лодки с капацитет над 10 души били конфискувани и извадени от водата. По това време в делтата на Ганг лодките често били единственият вид транспорт. Общият брой на конфискуваните лодки е 66 500. Когато гладът започнал, липсата на този транспорт попречил на доставката на храна в провинцията.

    Тези действия на колониалните власти изиграли фатална роля. Заради тях, можем да кажем, че масовият глад, който избухнал след това, е до голяма степен човешко дело.

    През 1941 г. в Бенгалия била събрана изключително оскъдна реколта от ориз. През 1942 г. пък прибирането на реколтата било силно затруднено от обилните дъждове. Доставката на ориз за Бенгалия през тези години се дължи до голяма степен на износа от Бирма. Но след окупацията от японците този източник на храна бил блокиран. На 11 октомври 1942 г. западната част на делтата на Ганг била значително засегната от силен тайфун, придружен от поредица от силни приливни вълни и наводнения, които ударили около 650 хиляди квадратни километра от Бенгалия. Имало много загинали. Бедствието унищожило хранителните запаси. Заради влагата значителна част от запасите от ориз били унищожени от гъбички.

    Нарастващи цени на продоволствията

    Всички тези събития довели до рязко увеличение на цените на ориза. А именно, той е бил и оставал основната храна за местното население. Цените на дребно на ориза от януари 1942 г. до декември 1943 г. се покачват средно седем пъти и половина. Според някои оценки по това време, печалбите от препродажбата на ориз възлизат на около 24 милиона щатски долара.

    До лятото на 1943 г. тези цени направили ориза практически недостъпен за значителен брой от най-бедните слоеве от населението. За да се спасят от глада, много хора продавали цялото си оскъдно имущество, за да си купят ориз. Те дори продавали вратите и прозорците на къщите си.

    Още през май в някои райони на Бенгалия се появили първите случаи на гладна смърт. През юни смъртността станала двойно по-висока от съответната статистика за предходните пет години, а през юли – четири пъти повече.

    Наплив на гладуващи от провинцията към градовете

    Заради разпространяващите се слухове, че властите ще започнат да раздават храна на гладните, хиляди хора се втурнали от провинцията към градовете. В градовете действително имало хранителни запаси. И ако били взели решение да се хранят гладуващите безплатно, тогава много хора биха могли да бъдат спасени. Но администрациите на Калкута и други градове в началото не предприели никакви значителни мерки, за да помогнат на гладуващите.

    Бежанци от Бирма, 1942 г. Снимка: Уикипедия

    По улиците на градовете се формирала цяла армия от мъже, жени и деца, просещи милостиня и изтощени до краен предел. Много от тях се разделяли с живота си буквално пред вратите на оборите, в които запасите от ориз били държани под ключ.

    Бедните в Индия били свикнали да се примиряват с всяко нещастие, което ги сполети. Принципите на индийската религия обещавали на нещастниците по-добро прераждане в следващия живот, ако те не навредят на кармата си и не прибягнат до насилие и бунт в настоящия си живот.

    По времето, когато гладуващите достигали града, повечето от тях, поради недохранване, изпадали в състояние на дълбока апатия, характерна за хората, които изпитват продължителен глад.

    Смъртността в Бенгалия достига своя връх през декември 1943 г. По това време болестите, които обикновено съпътствали масовия глад, холерата, варицелата и маларията, внесени от бежанците от Бирма, получили широко разпространение.

    По това време властите все пак започнали да предприемат някои мерки, опитвайки се да спрат масовата смърт на хората. Но тези действия се оказали закъснели, недостатъчни и фрагментирани. Ефективността на тези мерки била значително затруднена от очакването на японската инвазия в Бенгалия. Приоритетното направление в доставките на храни било осигуряването на продоволствия за работниците от отбранителните предприятия.

    Семейство на тротоара в Калкута по време на бенгалския глад през 1943 г. Снимка: Уикипедия

    Комисия за разследване на причините за глада

    Краят на глада настъпил едва след капитулацията на Япония. Още през 1944 г. била създадена комисия, на която британското правителство възложило да установи причините за глада. Според нейните изчисления над 1,5 милиона души са починали от глад в Бенгалия. Въпреки че има всички основания да се смята, че тази цифра е значително по-малка от реалната. Хората, загинали по пътищата, по правило изобщо не се включвали в статистиката.

    Изводите, до които стигнала комисията, са, че основната причина за покачването на цените на храните не е толкова недостигът на храна, колкото паническите слухове и закупуването на храна от спекулантите. Недостигът на ориз се компенсирал от доставките на пшеница. Но поради цените, надути от спекулантите, запасите от налична храна не отивали при гладуващите, които нямало с какво да платят за това.

    В историографията споровете за причините за глада и ролята на различните фактори, довели до тази хуманитарна катастрофа, продължават и до днес.

    Автор: Десислава Михалева

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови

    Изтеглете 
    мобилно приложение за Android и iOS

     
    close-link