На 24 юни 1812г. армията на Наполеон Бонапарт нахлула в Русия. Тя неслучайно била наречена „Великата армия“ – в състава й влизали 610 хиляди души не само от Франция, но и от други европейски държави. Предстояла дълга и изтощителна военна кампания, в която Наполеоновата империя (по територия и население почти пълна аналогия на днешния Европейски съюз) рухнала, а руските войски, прекосявайки с битки цяла Европа, в края на краищата тържествено влезли в Париж.
Казаците нападат армията на Наполеон край Москва през зимата на 1812г.
Интересното в тези събития е, че Наполеон въобще не желаел война с Русия. И наистина, главният печеливш от сблъсъка между Франция и Русия била Англия. След поражението си през 1812-1815г. Франция вече никога не успява да възстанови някогашното си величие и постепенно се свлича до нивото на младши партньор на Британия.
А самият Наполеон дълго време се стремял към съюз и сътрудничество с Русия. Но поредица грешки на Санкт-Петербург и Париж, както и ловката стратегия на англичаните и австрйиците довела до фатален сблъсък на двете най-могъщи тогава континентални империи – между които, на практика, не съществували някакви сериозни и неразрешими противоречия.
След като руската армия, начело с фелдмаршал Суворов, провела през 1799г., блестящия във военно отношение, Италиански поход срещу Наполеон и освободила Северна Италия от френска окупация, руският император Павел І (1754-1801г.) направил правилния извод, че войната между Русия и Франция е полезна само за Австрия и Англия. Според него нямало никакви причини руснаци и французи да воюват помежду си.
Но в руския двор имало твърде много аристократи, привърженици на англофилската ориентация и поради това, настроени враждебно към Франция. Мнозина историци смятат, че влияние оказали и връзките по масонска линия между висши руски сановници и английските специални служби. Бил организиран заговор, който довел до убийството на Павел І.
Император станал синът му Александър І, а той не успял да се противопостави на влиятелното си придворно обкръжение. Русия се обвързала с Англия и Австрия. Британците обаче предпочитали да наблюдават събитията отдалеч от острова си. Австрийците пък се оказали напълно неспособни войници и заедно с тях руските войски претърпели поражения във военните кампании през 1805-1807г., които завършили с победоносното за Наполеон сражение при Аустерлиц.
Бонапарт обаче все така се стремял към съюз с Русия. Двамата императори се срещнали през септември 1808г. в Ерфурт. Наполеон успял да закрепи някакво крехко подобие на съюз. Главното противоречие между тях било в отношението към Австрия, която се била съвзела от пораженията си през 1805г. и търсела съюз с Британия. Наполеон целял нейния окончателен разгром, с което Александър І не се съгласявал – той смятал, че това ще бъде увертюра към нападение срещу Русия (както и станало). Независимо, че срещата в Ерфурт завършила с подписване на съюзен договор между Русия и Франция, това било само формалност. Противоречията се засилили.
На всичко отгоре Русия нарушавала тихомълком „континенталната блокада“, обявена от Наполеон срещу Англия, тъй като търпяла големи икономически загуби от нея. Наполеон бил крайно разочарован, защото все още хранел големи надежди за съюз с Русия. На 15 август 1811г. той рязко заявил на руския посланик в Париж княз Александър Куракин: „Цяла Европа ще бъде срещу вас!“. Така и станало.
През февруари 1812г. Прусия обещала да помогне на Франция с един корпус, който да действа в Прибалтика. През март 1812г. Австрия също обещала да изпрати свой корпус на южния фланг срещу Русия. Наполеон разчитал да разгроми бързо руската армия в няколко погранични сражения, след което да диктува свои условия за мирен договор.
Така, на 24 юни 1812г. „великата армия“ нахлула в Русия. Започнала страховита война, която в Русия нарекли „Отечествената война от 1812г.“. Резултатът от нея бил, че от 610 хиляди французи и техни съюзници оцелели едва около 1600, които на 14 декември 1812г., измръзнали, ранени и болни, прекосили границата в обратна посока. „Великата армия“ престанала да съществува, а заедно с нея и империята на Наполеон.
Очевидно, той съвсем правилно се стремял към съюз с Русия – което обаче, си останало само негова мечта.
