В британския Национален морски музей в Гринуич, сред макетите на кораби и портретите на храбри адмирали може да видите изображение на черно-бял котарак. Как ли пухкавият сладуран се е озовал сред такова войнствено обкръжение?
Не е известно кога е роден бъдещият морски герой. Той започва военната си служба през 1941 г. на германския линеен кораб „Бисмарк“. Котаракът бил вкаран в кубрика от един матрос и така четириногият член на екипажа за пръв път излязъл в открито море.
Но на 27 май английските линейни кораби „Родни“ и „Крал Георг V“ се приближили до „Бисмарк“ на разстояние 21 морски мили (39 км) и открили огън в 08.47 ч. „Бисмарк“ на свой ред отговорил с огън, но неспособността му да се отклонява, както и кренът (наклонът на кораба) се отразили негативно върху точността на стрелбата. Ниската скорост (7 възела) също направила кораба лесна мишена за тежките крайцери „Норфолк“ и „Дорсетшир“, които също влезли в боя.
В 09.02 ч. 203-мм снаряд от „Норфолк“ улучил главния далекомерен пост на предната мачта. Загинал офицерът Адалберт Шнайдер , който в ранните часове на същото утро бил награден с Рицарски кръст за участие в потопяването на английския линеен крайцер „Худ“. В 09.08 ч. 406-мм снаряд от „Родни“ поразил носовите кули „Антон“ и „Бруно“ – последната била извадена от строя. Едновременно с това друго попадение разрушило предния контролен пункт, убивайки повечето висши офицери. Задните кули „Цезар“ и „Дора“ продължили да стрелят отблизо, но без да улучат английските кораби. Последният залп от кулата „Дора“ повредил „Родни“, чиито торпедни апарати заклинили.
След 44 минути битка тежките оръдия на „Бисмарк“ замлъкнали. „Родни“ се приближил до разстояние за пряк изстрел (приблизително 3 км), докато „Крал Георг V“ продължи да стреля от по-голямо разстояние. „Бисмарк“ не свалил бойното си знаме. Когато станало ясно, че врагът им няма да може да стигне до пристанище, британските линейни кораби се оттеглили, а на крайцерите било наредено да довършат „Бисмарк“ с торпеда. От 2200 германски моряци се спасили само 115. Докато ги изваждали от водата, англичаните забелязали котарак, вцепил се в дървена отломка. Откарали го на британския ескадрен миноносец „Казак“ и го кръстили Оскар. Така презавербуваният котарак продължил да служи под знамето на Негово Величество. Като част от екипажа на „Казак“, котаракът придружавал морски конвои в Северния Атлантически океан и в Средиземно море – но през октомври 1941 г. на път от Гибралтар за Ливърпул корабът бил торпилиран от германска подводница. Есминецът „Легион“ закарал оцелелите моряци и котарака в Гибралтар. Няколко дни по-късно котаракът, който станал известен и получил нов прякор: „Непотопяемият Сам“, бил зачислен в екипажа на самолетоносача „Арк Роял“, чиито самолети, между другото, участвали в потопяването на „Бисмарк“.
Но Сам не се разхождал дълго по обширната палуба на самолетоносача. На 14 ноември 1941 „Арк Роял“ бил потопен от германска подводница. Котаракът бил изваден от водата от моряци на есминеца „Лайтнинг“. „Непотопяемият Сам“ отново бил отведен в Гибралтар, където го настанили в кабинета на генерал-губернатора. През март 1943 г. бил потопен „Лайтнинг“, а преди това – и есминецът „Легион“.
Така не оцелял нито един кораб, на палубата на който били стъпвали лапите на Непотопяемия Сам. И понеже моряците са суеверни хора, вече никой друг не искал да вземе Сам на кораба си. Но в къщата на генерал-губернатора той бил почитан и уважаван като ветеран от бойни действия.
След края на Втората световна война котаракът бил откаран в Белфаст, където го настанили в Дома на моряците. Там Непотопяемият Сам живял още десет години и починал на почтена възраст през 1955 г.
–
