Не е задължително един един добър снайперист да бъде кадрови военен. Това се е знаело много добре от войниците на Червената армия, участвали в Зимната война през 1939 година. Един успешен изстрел също не прави един човек снайперист. Късметът е много важен във войната. Но само истинското умение на боеца, който знае как да улучи целта от голямо разстояние, с необичайно оръжие или от неудобно положение, има по-висока цена.
Снайперистът винаги е бил елитен войн. Не всеки може да възпита толкова силен характер.
Карлос Хачкок
Както много американски тийнейджъри от вътрешността, Карлос Хачкок мечтаел да се присъедини към армията. 17-годишното момче с бяло перо, артистично стърчащо върху каубойската му шапка, било посрещнато с усмивки в казармата. Още първият полигон, превзет от Карлос с атака, превърнал смеха на колегите му в благоговейна тишина. Момчето притежавало много повече от обикновен талант – Сякаш Карлос Хачкок бил роден единствено заради точната стрелба. 1966 г. младият боец посреща във Виетнам.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
