Мнозина смятат, че кандидатите по време на избори са винаги стопроцентови мошеници, а политиката е дейност за непочтени хора. Независимо, че това, уви, е действително така за доста голяма част от „народните избраници“, все пак съществуват и някои утвърдени похвати за набиране на гласове на избиратели, без да се налага използване на прекалени задкулисни интриги. Трябва само да се спазват някои елементарни правила.
Правило 1. Не обръщайте внимание на атаките на опонентите. Обикновено те са под формата на т. нар. „компромати“. Оставете на опонентите си да доказват, че казват истината, вместо вие да се оправдавате. По време на подобни кампании противникът ви атакува със или без повод, обвинява ви в кражби, смъртни грехове, твърди, че ви разследват за нещо си, провежда митинги и протести. Като цяло, той ви дразни и провокира да реагирате по същия начин. Така при повечко късмет дори можете да получите аргументи за даване под съд на някой прекалено настървен политически конкурент.
Борбата с това явление е много проста: трябва да го игнорирате. Да не му обръщате внимание. Историята познава един президент на САЩ, избиран 4 пъти – Франклин Делано Рузвелт. Той просто давал да се разбере, че конкурентите не са достойни за неговото внимание. Когато веднъж го обвинили, че бил изпратил цял ескадрен миноносец да докара любимото му куче, използвал случая и нанесъл убийствен удар: заявил, че е свикнал с клеветите, но неговото куче е обидено и ще даде клеветниците под съд.
Правило 2. Лозунг, който се запомня. Много кандидати си въобразяват, че избирателите изгарят от желание да прочетат предизборната им програма – и си развалят настроението, щом разберат, че никой не се интересува от нея. Необходимо е просто накратко да се обясни: какъв е кандидатът, кой е той, защо се кандидатира и защо хората трябва да гласуват за него.
А какво трябва да се направи за държавата? Нещо от сорта на: „Свобода, равенство, братство!“, „Родината или смърт!“, „Вся власть Советам!“, „Да направим Америка отново велика!“ После този лозунг се повтаря, докато хората започнат да повръщат, щом го чуят.
Правило 3. Правилен образ. Как да спечелим изборите с отрицателен образ? Не може.
Как ще решите проблемите на избирателите, ако нямате добри качества? Не е достатъчно да имате добра биография, характер и вяра. Трябва да се съобразите със стереотипните идеи и очаквания на избирателя. Които са стандартни. Има само 5 основни типа: „най-силният“, „победителят“, „чудотворецът“, „най-честният“ и „борецът“. Понякога кандидатът успява да комбинира 2, дори 3 типажа.
Най-уязвими са „най-честният“ и „борецът“. За да станете „борец“, не можете да бъдете „синя якичка“. Трябва да имате вид на едър, суров човек – такива бяха, например, германските канцлери Хелмут Кол, Герхард Шрьодер, руският президент Борис Елцин, какъвто е и днешният български премиер Бойко Борисов. Ако претендентът за „борецът“ няма и външен вид на такъв, ще заприлича просто на бъбривец.
Правило 4. Мобилизирайте привържениците си. Изглежда, че това е елементарно. Но някои хора смятат, че просто трябва да увеличат цялостната избирателна активност – и ще бъдат избрани. Затова пренебрегват общуването със собствените си привърженици. В действителност, когато общата активност се увеличи, няма никаква гаранция, че колебаещите се избиратели ще гласуват точно за тях.
Правило 5. Предизвикайте ефекта „меден месец“. Хората се уморяват от едни и същи кандидати. Затова поне всеки пети избирател е готов да подкрепи ново лице. Ако новакът успее да представи свой положителен образв началото на кампанията си, тогава избирателите се влюбват в него за 3 месеца. Главното е пикът на тази „любов“ да се падне в деня на изборите. За целта трябва да започнете не твърде рано, но и не прекалено късно. По време на своя „меден месец“ кандидатът води с голям запас и помита всички по пътя си. Никакви атаки срещу него не могат да му навредят.
Особен е случаят с руския президент Владимир Путин. Неговата решителност през 1999 г. и фразата: „Ако намерим терористи в клозета, ще ги удавим в тоалетната чиния!“ му създадоха положителен образ на „най-силния“. Стабилизирането на държавата след това (през 1999 г. заплатата на член на Руската академия на науките беше 6 долара) доведе дотам, че на фона на жалките си предшественици той да продължава да се възприема като нормален и интелигентен лидер, с когото избирателите не искат да се разделят.
Владимир Путин, немската канцлерка Ангела Меркел и по-рано американският президент Ф. Рузвелт са сред малцината политици в сравнително новата история, чиито „меден месец“ с избирателите продължава в рамките на период от 15-20 години.
–
