В периода малко след Втората световна война Европа сякаш отново преоткри Изтока. През 1960-те и 70-те години излязоха много филми, посветени на една важна част от азиатската култура – бойните изкуства. Хората масово се запознаваха с „джудо“, „карате“, „ушу“, както и с традициите за боравене с различни оръжия – и не само с благородническите мечове и копия, но с такива, които всъщност са прости предмети от селския живот. Едно такова своеобразно оръжие е „нунчаку“ или, както е японското му произношение – „нун-тя-ку“.
До голяма степан то нашумява благодарение на известния популяризатор на бойни изкуства и актьор Брус Ли. Филмовите сцени, където той сам се бие успешно срещу множество врагове с помощта на две пръчки, свързани с верига, са изключително зрелищни и пленяващи въображението. В такива епизоди нунчаку изглежда страховито оръжие и, ако не смъртоносно, то поне много ефективно – с което можете да извадите от строя голям брой противници.
Въпреки това, за разлика от познатата „катана“ (с други думи, самурайския меч), първоначалното предназначение на нунчаку въобще не е да се водят битки. Има няколко версии за това как хората започнали да използват двете палки, свързани с въже (или верига), за самозащита.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
