Още

    Есесовецът с две Сталински награди

    Хитлер се надявал да завладее целия свят не само с военната мощ на Вермахта. Той споменавал често някакво „оръжие на възмездието“, което можело да смаже всички врагове на Райха.

    Техническата мощ на Третия райх била наистина голяма, а към нея била присъединена и таза на почти цяла Европа. Към 1945 г. германците вече разполагали с реактивни самолети, с първите зенитни ракети и първите ракети клас „въздух-въздух“. Германските физици положили основите на атомна промишленост, създадоха инфрачервени танкови прицели, жироскопична стабилизация за морски оръдия, радари и станции за заглушаване, много добри пеленгатори (виждали сме ги по филмите за разузнавачи).

    Сред любимите на Хитлер имало и талантливи физици. Един от тях бил кавалерът на Рицарски кръст с дъбови листа барон Манфред фон Арден (1907 г.-1997). С подкрепата на Хитлер той получил чин щардантенфюрер (полковник) от СС, а също така частна изследователска лаборатория в околностите на Берлин. По заповед на фюрера тя се охранявала от есесовски полк, дислоциран в Берлин. Барон фон Арден се занимавал с важни неща: той изследвал радиоактивни материали, разработил метод за газо-дифузионно пречистване на уранови изотопи и разделяне на изотопите на уран-235 в центрофуга. При Хитлер ученият-есесовец изобретил електронно-оптичен преобразувател на изображения (1934), сканиращ електронен микроскоп (1937), рентгенов сенчест микроскоп (1939).

    Манфред фон Арден през 1933 г. Снимка: Уикипедия

    Но Хитлер се самоубил и физикът-щандартенфюрер трябвало да смени покровителите си. И Лаврентий Берия пише през 1945 г. на другаря Сталин:

    „Световноизвестният учен барон фон Арден ми предаде изявление, адресирано до Съвета на народните комисари на СССР, че иска да работи само с руски физици и предоставя своя институт и себе си на разположение на съветското правителство“.

    Уникалното оборудване, което баронът предоставил на Съветския съюз, не било за военни цели, както можело да се помисли. Например, една от темите, в които фон Арден постигнал значителен напредък, било електронното видеопредаване – прототипът на съвременната телевизия.

    Частната лаборатория в Берлин била домакин на първото изцяло електронно телевизионно излъчване в света. „Вечерта на 14 декември 1930 г. с Емил Лоренц станахме свидетели на удивително явление. Аз държах ножица пред екрана на моя разклонител с бягащ лъч и наистина видях очертанията й да се появяват върху екрана на тръбата на приемника в другия край на стаята. Повторихме експеримента с диапозитив и постигнахме още по-впечатляващ резултат “, пише Манфред фон Арден за това събитие.

    Страстта към физиката спасила любимеца на Хитлер от наказание заради сътрудничеството си с нацистите. С него се заели съветските чекисти. Те иззели цялата лаборатория, заедно с оборудването и 15 тона пречистен уран. Фон Арден по заповед на НКВД се присъединил към други германски учени и инженери, които сега трябвало да работят за СССР – също както, например, създателят на ракетите „Фау“, Вернер фон Браун, работел за американците.

    За немските учени и инженери било построено специално градче с къщи, чийто комфорт подхождал за германците. Умовете, на които се надявал фюрерът, сега живеели близо до Москва в самостоятелни вили. Самият фон Арден можел спокойно да се занимава с наука и да не се безпокои, че ще бъде наказан за участието си в СС. Комплексът от сгради за немските учени се обозначавал като Научно-изследователски институт на Главмосстрой №9.

    Германските разработчици по принцип оправдали доверието на Сталин. Те работели не по-зле, отколкото в Германия. При това, с познатото им оборудване, което било внимателно превозено с влакове близо до Москва.

    Разбира се, съветските власти предоставили на фон Арден и неговите сътрудници помощници сред съветските учени. Обикновено подбирали такива, които знаели немски. Игор Курчатов също сътрудничил на фон Арден.

    Успоредно с това получили плутоний за първата съветска атомна бомба в индустриалния реактор на секретния обект „Челябинск-40“. След нейното изпитание германецът доктор Н. Рил станал Герой на социалистическия труд.

    След като работил по пречистването на уран в Москва, бившият есесовец фон Арден бил преместен в Сухуми. Там създали нов научен център и самият той станал научен ръководител на Физико-техническия институт в Сухуми.

    Манфред фон Арден говори пред Народната палата на ГДР през 1986 г. Снимка: Уикипедия

    Активното участие на Манфред фон Арден в съветския атомен проект му дало възможност да се занимава сериозно с висока наука. Той никога не е бил милитарист. Дори докато разработвал атомна бомба за Райха, се смятал за учен, но не и за военен. Интересното е, че като СС-щандартенфюрер никога не бил член на нацистката партия. Баща му Егмонт фон Арден постъпил по същия начин. Пруският офицер от старата школа бил приятел със самия Херман Гьоринг, но категорично отказал, когато Гьоринг го поканил да заеме ръководен пост в партията.

    Работата на барона била високо оценена. Той получава втората си Сталинска награда през 1953 г. (първата получил през 1947 г. за създаването на електронен микроскоп). През 1955 г. му позволили да се завърне в ГДР.

    В демократична Германия фон Арден станал почетен професор в Техническия университет в Дрезден. Под негово ръководство работел и цял изследователски институт в Саксония.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови