Парадоксът на Ферми е теория за извънземните форми на живот и вероятността някое от тези извънземни същества да достигнат планетата Земя, чрез междузвездно пътуване. Казано накратко, парадоксът на Ферми задава въпроса – „Щом съществуват милиарди планети във Вселената, защо изглежда така, че само Земята поддържа разумни живи същества?“
Но кой е Енрико Ферми? Той е италиански теоретик и ядрен физик, който печели Нобелова награда за физика през 1938 година. След като печели наградата, той и съпругата му заживяват в Америка, където Ферми заема главно място в Проекта Манхатън, създавайки първата верижна ядрена реакция. Именно поради тази причина, той често е наричан „архитектът на атомната бомба“.
Енрико Ферми
„Къде са всички?“
През 1950 година Ферми посещава Националната лаборатория „Los Alamos”. Там той обядва с Емил Конопински, Едуард Телър и Хърбърт Йорк. Всеки от тях има различни спомени за обяда, но всички помнят едно нещо напълно ясно – изведнъж, сякаш от нищото, Ферми задава въпроса – „Къде са всички?“
Под „всички“ Ферми има предвид извънземните форми на живот. Знаейки, че размерите на Вселената са неописуемо големи и че в нея има милиарди планети, той се пита, как така досега човечеството не се е запознало с извънземните.
Колко уникална е планетата Земя?
Уравнението на Дрейк е формула, с която се определя броят на извънземните цивилизации, намиращи се в Млечния път, които имат възможност да комуникират с нас. То е публикувано от д-р Франк Дрейк през 1961 година. В уравнението си Дрейк използва различни променливи, включително броя на звездите, подобни на Слънцето, както и подобните на Земята планети.
Има 40 милиарда звезди, подобни на нашето Слънце.
Франк Дрейк
За да открием планета, подобна на Земята, която да поддържа живот, нейната орбитална звезда трябва да прилича много на нашето Слънце. В галактиката Млечен път са открити около 40 милиарда звезди, които са подобни на Слънцето.
Съществуват почти 9 милиарда планети като Земята.
Проучване, публикувано от National Academy of Sciences показва, че около 22% от звездите, които са подобни на Слънцето, са заобиколени от планети, наподобяващи Земята. Това означава, че в Млечния път съществуват около 8.8 милиарда планети като нашата. Точно затова е трудно да повярваме, че само на Земята има живот.
Слънцето ни все още е младо.
Вече имаме представа колко подобни на Земята планети има. Втората част на проблема е свързана с космическото пътуване, както и колко време отнема на съобщенията да преодолеят междупланетното разстояние. Това, което трябва да знаем е, че Слънцето ни е сравнително младо – само на 4.5 милиарда години. През 2013 година учените откриха HIP 102152 – звезда подобна на Слънцето, която е на 8.2 милиарда години.
Какви планети може да поддържа по-възрастното Слънце?
Да използваме за пример HIP 102152, което е на 8.2 милиарда години. Ако, както в нашата слънчева система, планетата наподобяваща Земята е сформирана по същото време, то тогава тя е способна да поддържа живот, който е с 3.7 милиарда години по-възрастен от този на Земята.
По-възрастните планети може би поддържат по-стари и по-напреднали цивилизации.
Ако съществуват планети, подобни на нашата, които са милиарди години по-възрастни от Земята и ако на тях има интелигентни форми на живот, то тогава тази извънземна цивилизация би трябвало да е доста по-напреднала от нашата.
За да преминем през цялата галактика ще ни отнеме 100 000 години.
Ако пътуваме със скоростта на светлината, ще ни отнеме 100 000 години да пресечем Млечния път. Но това не би било проблем за една доста по-напреднала от нас цивилизация. Така че, защо не са достигнали до нас или защо поне не са ни изпратили някакъв вид съобщение?
Досега би трябвало да сме получили около 10 000 съобщения.
Използвайки собственото си уравнение, Дрейк разбрал, че би трябвало да съществуват около 10 000 цивилизации, способни да комуникират с нас.
Парадоксът на Ферми
Ако съществуват милиарди планети с условия, позволяващи развитието на живот, наподобяващ нашия, то тогава – къде са всички? Налице е огромно противоречие между високата вероятност за наличие на извънземни форми на живот, които са по-напреднали от нас и факта, че няма доказателства за тяхното съществуване. Точно това представлява и парадоксът на Ферми. И така, какъв е отговорът на този парадокс? Къде се крие истината? Все още човечеството не го е открило, но съществуват няколко теории, които са доста смущаващи.
- Няма никой
Вероятно най-простият отговор е и най-мрачният – ние сме сами в цялата Вселена. Някои учени твърдят, че условията на Земята са много по-необичайни, отколкото изобщо предполагаме. Теорията, наречена “Rare Earth” (от английски: rare – рядък, необичаен) предполага, че някои от специфичните условия – от позицията на Юпитер до веществата в атмосферата ни, ги има, за да поддържат нашия живот. И те просто не са се получили никъде другаде – на никоя от милиардите планети.
Други учени смятат, че е възможно да съществуват интелигентни форми на живот някъде във Вселената, но е възможно да са били унищожени от нещо глобално, както динозаврите са изчезнали от лицето на Земята.
Според някои, живот може да съществува, но не и интелигентен живот. Или поне не такъв, който да е научно напреднал.
- Напредналите цивилизации са опасни
Мисълта, че сме единствени във Вселената е наистина плашеща, но някои от решенията на парадокса на Ферми са дори още по-страшни. Някои учени предполагат, че преди тази технологично напреднала цивилизация да усвои междузвездното пътуване, тя ще се самоунищожи, чрез опустошение на околната среда, ядрена война или контрола й над изкуствения интелект ще бъде напълно изгубен. Тази теория е по-известна като „Great Filter”.
Според нея съществува нещо, което да пречи на развитите извънземни цивилизации да бъдат открити. Но как стоят нещата с нас? И ние сме напреднала цивилизация. Учените предлагат две възможности, отнасящи се до човечеството – или сме на път да се самоунищожим или наистина сме сами в цялата Вселена.
Съществува и друга възможност – някои силно развити цивилизации да унищожават по-слабите. Поради тази причина, Стивън Хокинг казва, че не бива толкова усилено да се опитваме да се покажем на извънземните цивилизации.
- Не си струва
Възможно е напреднала цивилизация да съществува, но междузвездното пътуване за нея да е прекалено скъпо, сложно и трудно. Може би те не искат да ни открият – не е изключено извънземните цивилизации да не са толкова любопитни, колкото сме ние. Някои учени твърдят, че колкото е по-напреднала дадена цивилизация, тя става и толкова по-изолирана. Възможно е те да са толкова по-различни от нас, че хората да не можем да разберем тяхната психология и намерения.
- Те съществуват някъде. А може би съществуват и тук
Може би те са ни открили, но засега предпочитат само да ни наблюдават, преди да установят контакт с нас. Може би се опитват да комуникират с нас, но ние не разбираме съобщенията им. А може би са някъде сред нас.
