През ноември 1945г, в германския град Нюрнберг, победителите от Втората световна война организират първия международен процес за военни престъпления. Изборът на града не е случаен – именно там Националсоциалистическата партия е провеждала своите ежегодни митинги.
Адолф Хитлер смятал да превърне Нюрнберг в „партийния град“. Сега обаче много от лидерите на същата тази партия са изправени на съд, само на метри от площада, където са били аплодирани от германския народ.
Подсъдимите са много различни. Някои, като избраника на Хитлер за негов наследник Херман Гьоринг, са били висши политици – тяхната отговорност е ясна.
Други обаче са там, защото партийните лидери – Хайнрих Химлер, оглавявал страховитите СС, и Йозеф Гьобелс, ръководител на пропагандата – са се самоубили, вместо да се оставят да бъдат заловени и съдени. Техните заместници и подчинени са изправени на съд вместо тях. Повечето обаче са смятани, с или без основание, за ключови фигури в системата, която е въвлякла Европа във война на цената на 50 милиона човешки живота.
Обвиненията към тях са изключително сериозни. Те са обвинени в конспирация за подклаждане на война и престъпления срещу мира, престъпления срещу човечеството (включително нововъденото престъпление геноцид) и военни престъпления като екзекуции на затворници, убийства на цивилни и т.н. Някои от обвиняемите не могат да приемат, че биха могли да бъдат осъдени за такива неща.
Един от тях, Робърт Лей, най-известен като глава на движението Сила чрез радост, което започва производството на колите Фолксваген, се обесва в килията си няколко седмици преди началото на процесите, засрамен от обвиненията срещу него. Самоубийството на Лей е най-екстремният пример за многото начини, по които обвиняемите реагират на процесите.
Някои отричат до последно, а други поемат пълна отговорност. Гьоринг, най-амбициозният от партията, се готви да защитава Хитлер и военната политика на Райха, вместо да признае за извършени престъпления. От друга страна Алберт Шпеер, наричан Първи архитект на Третия Райх, още от самото начало поема общата отговорност на обвиняемите за престъпленията, за които са обвинени и се опитва да се дистанцира от призрачното присъствие на Хитлер на трибунала.
Затворник номер едно
Херман Гьоринг е заловен малко след края на войната, заедно с много откраднати произведения на изкуството. Първоначално смята, че ще се договори със Съюзниците като най-висшия политик на Германия, но е арестуван и вкаран в затвора до началото на процесите в Нюрнберг.
Отвсякъде погледнато е бил голяма личност. Пазачите го наричат дебел и се закачат с него. Гьоринг обаче е харизматичен, сдържан и уверен. Решен е да доминира над останалите затворници и да ги накара да последват неговия план.
Той настоява, че всичко, което те са направили, е резултат от техния патриотизъм. Да се противопоставят на съда означава да защитят репутацията на Германия и да запазят своята лоялност към мъртвия си лидер.
Със започването на процеса, Гьоринг веднага заема ролята на лидер и говорител на цялата група затворници. Когато идва негов ред да говори, той е внимателно подготвен и в първите словесни битки с главния прокурор Робърт Джаксън печели с лекота. Джаксън толкова се ядосва на интелигентните и подигравателни отговори на обвиняемия, че накрая захвърля слушалките, които носи, за да чува превода от немски и отказва да продължи.
За обвинението доминиращата роля на Гьоринг сред затворниците се оказва голям проблем. По тази причина в средата на февруари 1946г, той е изолиран и се храни сам. Неговата изолация позволява на останалите затворници да говорят свободно помежду си и в съдебната зала. Обединеният фронт на Гьоринг се разпада.
През дългите летни месеци, когато многократно слуша каталога от престъпления и зверства, приписан на системата, на която е служил, той става все по-неуверен. Въпреки всичко обаче запазва лоялността си към Хитлер до самия край.
На 1 октомври 1945г Гьоринг е намерен за виновен по всички обвинения и е осъден на смърт. В нощта преди екзекуцията си, той се самоубива като поглъща цианид, скрит някъде в килията му или даден му от някой пазач.
Алберт Шпеер
Шпеер е точната противоположност на Гьоринг във всяко отношение. Висок, добре изглеждащ, чаровен, той впечатлява разпитващите го повече от всеки друг. Известно време дори не очаква да бъде един от големите военнопрестъпници.
Още от началото той се доказва като услужлив технократ и доброволно споделя подробна информация за германските оръжия, икономика и стратегия. Той е държан отделно от останалите затворници и е прехвърлен в Нюрнберг чак през есента, когато става ясно, че ще бъде един от съдените.
Противно на съветите на своя адвокат, Шпеер решава да поеме своята отговорност за престъпленията на режима и да се дистанцира от Хитлер, за който открито признава, че го е държал поробен в страх.
Когато са произнесени присъдите, Шпеер се отървава по-леко от останалите. Макар да е отговорен за масовата експлоатация на принудителен труд, той получава само 20 години затвор.
Рудолф Хес
Най-странният избор за подсъдим в Нюрнберг е Рудолф Хес, заместникът на Хитлер. Няма съмнение, че той е бил ключова фигура в организирането и ръководенето на партията през 20-те и 30-те години. От средата на 30-те години обаче се превръща в една в една от най-чудатите фигури в Третия Райх.
През май 1941г, изнервен от оптегнатите му отношения с Хитлер и опасността от война на два фронта, Хес се качва на самолет и отива в Шотландия. Там е заловен от британците, разпитан и вкаран в специализирано лечебно заведение. Той става изключително параноичен и изпада в дълги периоди на истерична амнезия.
В такова състояние е прехвърлен в Нюрнберг през октомври 1945г по настояване на руснаците, които са озадачени и недоверчиви относно действията на Хес във Великобритания през последните четири години.
Седмица след началото на процесите, психиатри решават, че Хес може да бъде съден. На следващия ден той изведнъж се изправя в залата и извиква: „Паметта ми се върна!“. Запазва здрав разум за няколко седмици, но с частична загуба на паметта, след което отново изпада в пълна амнезия. Днес той би бил обявен за невменяем, но Съюзниците се тревожели за ефекта, който би имало върху обществото изкарването на Хес от процеса.
В крайна сметка е осъден на доживотен затвор и се самоубива в затвора в Берлин през 1987г.
Другите
Съдените на 1 октомври 1945г в Нюрнберг са общо 23-ма. Ето ги и останалите:
Мартин Борман – секретар на партията, наследник на Хес. Осъден е на смърт за военни престъпления и престъпления срещу човечеството посмъртно.
Умира при съмнителни обстоятелства в дните след края на войната, опитвайки се да избяга на руснаците.
[divider]
Карл Дьониц – водач на Кригсмарине, военноморските сили на Германия след 1943г. За кратко президент на Германия след смъртта на Хитлер. Осъден е за воденето на незаконни военни действия с подводници в разрез с Второто лондонско морско примирие, но не е наказан, защото САЩ извършват същото нарушение.
Осъден е на 10 години затвор за панирането и провеждането на агресорски войни и военни престъпления. Освободен е на 1 октомври 1956г, след което се превръща в един от най-влиятелните политици в Германия. Умира от сърдечен удар през 1980г.
[divider]
Ханс Франк – министър без портфейл на Райха и генерал-губернатор на Полша.
На Нюрнбергските процеси се разкайва, но е осъден на смърт за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Обесен е на 16 октомври 1946г.
[divider]
Вилхелм Фрик – Вътрешен министър и имперски протектор на Бохемия и Моравия. Съавтор на Нюрнбергските закони срещу евреите в Германия.
Осъден е на смърт за агресорски войни, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Обесен е на 16 октомври 1946г.
[divider]
Ханс Фриче – Популярен радио коментатор, ръководител на новинарския отдел в нацисткото Министерство на пропагандата. Прави кариера в радиото, защото гласът му е много близък до този на Гьобелс. Отговорен за контролирането на германските новини.
Не е ясно защо присъства на процесите, най-вероятно като заместник на Гьобелс. Оправдан е по всички обвинения, защото става ясно, че не е пропагандирал за избиване на евреите и дори на два пъти се е опитал да спре публикуването на антисемитския вестник Der Stürmer.
[divider]
Валтер Функ – райхсминистър на икономиката, наследява Шахт като ръководител на имперската банка.
Осъден е на доживотен затвор за агресорски войни, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, но освободен заради болест през 1957г и умира три години по-късно.
[divider]
Алфред Йодъл – генерал и началник оперативен щаб. Подписва заповеди за екзекутирането на съюзнически командоси и съветски комисари. Подписва безусловната капитуалция в Реймс.
Осъден е на смърт за участие в конспирация за извършване на престъпления срещу мира, планирането и провеждането на агресорски войни, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Обесен е на 16 октомври 1946.
[divider]
Ернст Калтенбрунер – най-високопоставеният лидер от СС, съден в Нюрнберг, началник на имперското управление по безопасност (РСХА) – орган обхващащ политическото разузнаване, тайната полиция (Гестапо) и криминалната полиция. Главнокомандващ айнзацгрупите – оперативно-наказателни формирования, създадени с цел масовите екзекуции на политически интелектуалци, комунисти, партизани, расови групи и лица с противообществени прояви.
Осъден е на смърт за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Обесен е на 16 октомври 1946г.
[divider]
Вилхелм Кайтел – фелдмаршал, началник на Главното командване на Вермахта и министър на отбраната, известен с безусловната си лоялност към Хитлер. Подписва безброй заповеди за екзекутирането на войници и политически затворници. На Нюрнбергския процес се разкайва.
Осъден е на смърт за участие в конспирация за извършване на престъпления срещу мира, планирането и провеждането на агресорски войни, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Обесен е на 16 октомври 1946.
[divider]
Густав Круп фон Болен унд Халбах – индустриалец, изпълнителен директор на Friedrich Krupp AG. Погрешка е обвинен вместо сина си Алфред.
Съден е на отделен процес за използването на робски труд и му се разминава смъртната присъда.
[divider]
Робърт Лей – глава на Германския работнически фронт.
Самоубива се на 25 октомври 1945г, преди началото на процеса.
[divider]
Барон Константин фон Нойрат – външен министър, наследник на Рибентроп.
Осъден е по всички обвинения на 15 години затвор, но е освободен през 1954г заради заболяване. Умира две години по-късно.
[divider]
Франц фон Папен – канцлер на Германия през 1932г и вицеканцлер през 1933-34г.
Макар съден в Нюрнберг и оправдан, фон Папен е обявен за военнопрестъпник през 1947г и е осъден на 8 години работнически лагер.
[divider]
Ерих Редер – главнокомандващ Кригсмарине до 1943г.
Осъден е на доживотен затвор, но е освободен през 1955г поради заболяване. Умира през 1960г.
[divider]
Йоахим фон Рибентроп – външен министър и съветник на Хитлер по външна политика.
Признат е за виновен по всички точки на обвинението и е осъден на смърт. Обесен е на 16 октомври 1946г.
[divider]
Алфред Розенберг – главен идеолог на националсоциализма, заемал редица важни длъжности в Третия Райх.
Признат е за виновен по всички точки на обвинението и е осъден на смърт. Обесен е на 16 октомври 1946г.
[divider]
Фриц Заукел – ръководител на нацистката робско-работническа програма.
Осъден е на смърт за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Обесен е на 16 октомври 1946г.
[divider]
Ялмар Шахт – банкер и икономист. Министър на икономиката. Признава, че е нарушил Версайския договор. Присъединява се към съпротивата срещу Хитлер, поради което е арестуван и изпратен в концлагер.
На Нюрнбергския процес е оправдан.
[divider]
Балдур фон Ширах – ръководител на Хитлерюгенд. По време на процеса се разкайва.
Осъден е на 20 години затвор за престъпления срещу човечеството.
[divider]
Артур Зайс-Инкварт – лидер на австрийските нацисти, съдейства за Аншлуса. По време на процеса се разкайва.
Осъден е на смърт за агресорски войни, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Обесен е на 16 октомври 1946г.
[divider]
Юлиус Щрайхер – популярен партиен ръководител в Германия, издава вестник „Дер Щюрмер“.
Осъден е на смърт за престъпления срещу човечеството и обесен на 16 октомври 1946г.
[divider]
Между 1946 и 1949г са проведени още 12 процеса в Нюрнберг, при които 142 от 185-мата подсъдими са намерени за виновни. 24 получават смъртни присъди, като от тях 11 са намалени на доживотен затвор.
