Смята се, че усещането за мирис при тревопасните бозайници играе важна роля в търсенето на храна. Валаби – малките роднини на кенгуруто – най-често се хранят с евкалиптови листа. Растенията могат да произведат ароматни летливи съединения, които привличат животните. Особено ярка миризма имат цветята, плодовете и гъбите. Миризмата на цветя привлича не само насекоми, но и бозайници. Маймуните и прилепите, които ядат плодове, откриват плодоносни дървета и избират узрелите и вкусни плодове. Миризмата помага на бозайниците да намерят и гъби – особено тези, които са скрити в земята.
При растенията,аромат имат не само цветовете и плодовете, но и листата. В състава им са открити летливи вещества от групите на монотерпените и терпеноидите. Така че, теоретично, листата могат също да привличат животни с миризма си. Но по този повод почти нищо не е известно – поне по отношение на тревопасните бозайници. Съвсем наскоро австралийски учени получиха първите данни за това.
В продължение на няколко години, в австралийския щат Нов Южен Уелс те изучавали храненето на блатните валаби (Wallabia bicolor) – сравнително малки (до 80 см ) роднини на кенгуруто. Основната храна на валаби са евкалиптовите листа, макар и само тези, които те могат да получат от земята.
Факт е, че евкалиптовата гора има малко храсти, и като цяло горите са сухи, а короната на евкалиптите – високо. Ето защо, животното трябва да търси свежи листа.
През 2016 г. изследователи са доказали, че блатното валаби действително използва обонянието си при търсенето на храна. Направили са доста прост експеримент: в евкалиптовата гора в земята поставили цилиндрични тръби – така че съдържанието им не се виждало (отверстието на тръбите било покрито) и можело само да се помирише. Над тръбите поставили видеокамери за наблюдение на поведението на кенгуруто (в експеримента се включили и гигантски кенгура). Някои тръби са оставени празни, а в други поставили ситно нарязани евкалиптови листа. Анализът на записите от камерите показал, че най-напред валаби посетили тръбите с нарязаните листа.
Интересното е, че предпочитанията към тръбите с листа са отбелязани само при блатното валаби, но не и при близкия до него вид – гигантското кенгуру Macropus giganteus. Гигантските кенгуру са австралийските „крави“, които ядат всичко: листа и трева. Вероятно поради това, миризмата за тях не е особено важна.
Решавайки да продължат да работят в тази посока, през 2017 г. учените разбират колко чувствителни са блатните валаби към миризмата. За тази цел били проведени няколко експеримента с използване на специален вид евкалипт – Eucalyptus punctata.
В първия експеримент учените се опитали да разберат дали валаби могат да помиришат няколко листа. За да направят това, те отново използвали тръбите, вкопани в земята, над които са поставени видеокамерите. В различните групи от тръби имало различен брой листа – от 0 до 17. Оказало се, че колкото повече са листата в тръбата (и колкото по-силно тя „мирише“), толкова по-бързо са били намерени от валаби.
След това учените решили да разберат какво е по-важно за тях при търсене на храна: миризмата или зрението. За тази цел използвали евкалиптови разсади с височина около 1 м: конвенционални (никога не се докосват – група 1), невидими (маскирани визуално, които са оградени с гъста решетка – група 2), без мирис (покрити с тънк слой вазелин, без миризма – група 3) и накрая, ненатрапчив и без мирис разсад (група 4).
Експериментът се провел съгласно същата процедура. Установено било, че най-напред валаби са отишли при посадъчния материал с миризма (групи 1 и 2) и този без миризма открили по-късно. В същото време вероятността да се изследва „ароматния“ разсад не зависило от това дали е забележим добре (група 1) или лошо (група 2). По този начин, когато се търси храна, усещането за мирис при блатните валаби било по-важно от зрението.
В третия експеримент учените разбрали дали валаби могат да определят качеството на листата с мирис. Тези експерименти се извършвали съгласно вече известния план – листата се поставяли в тръби, изкопани в земята, като се използвали празни тръби като контрола. Листата за експериментите били отгледани специално. Взели шестмесечен разсад от евкалипт и го отглеждали в продължение на 6 седмици. Половината от разсада се напоявал три пъти седмично с обикновена вода, а половината от него се смесвал с фосфорни торове. Разсадът от първата група в експеримента се считал за отглеждан в условия на липса на хранителни вещества, а във втората група – в условия на излишък. Листата на единия вид разсад се различавали от другия вид по цвета. Оказало се, че валаби могат да различат листата по миризмата и предпочитали тези, които са добре хранени.
По този начин вилаби в значителна степен се ориентират по миризмата, когато търсят листа – основната им храна. Те могат не само да миришат листата, но и да разграничават чрез миризмата добрите листа от лошите. Тези резултати са първото доказателство за важната роля на обонянието при храненето на листоядните бозайници.
Очевидно е необходимо допълнително проучване на ролята на миризмата в поведението на другите тревопасни животни. Не е изключено тези проучвания да имат практическа стойност, когато става дума за домашните тревопасни животни (крави, кози, овце, коне). Ако за всички или за някои от тях миризмата е важна, тогава ще може да се оптимизира храненето чрез добавяне на привлекателни съединения към храната. Генетично модифицираните растения също могат да помогнат, ако миризмата им е различна. Но засега това са само предположения.
