След като превзел Константинопол през 1453 г., турският султан Мехмед II не губил време, а веднага започнал подготовка за настъпление на запад и нови завоевания. На пътя му обаче стоял Белград – по онова време той бил мощна унгарска погранична крепост под името Нандорфехервар. С неговата отбрана бил натоварен воеводата Янош Хуняди, вече опитен и кален воин в многобройни битки срещу турците.
Пред лицето на опасността Хуняди със свои пари снабдил белградската крепост със запаси от храни, подобрил въоръженията и поставил в нея силен гарнизон под командването на своя шурей Михай Силадя и сина си Ласло, а сам той започнал да събира подкрепления и да създава речен флот за действия по реките Дунав и Сава.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
Интересен факт, който се знае от малцина, дори в Унгария днес, е, че името Нандорфехейрвар, с което унгарците наричали Белград буквално означава Българска бяла крепост (бел град). Тоест, когато маджарските племана се появяват в Европа, Белград е бил българска крепост и те така и са я обозначили и наричали векова наред.
“Нандор” е името с което старите маджари наричали дунавските българи. Като народ са им били познати още от времена, когато и едните и другите са битували в Азия и нандор се отнася вероятно за уногондурите, единият основен клона на прабългарите.