Обсадата на Константинопол през 717г.

През 711г. една неголяма арабска бойна дружина с численост около 10 хиляди души се прехвърлила от Северна Африка на територията на днешна Испания. Само за 2 години почти цялата територия на Пиренейския полуостров била превзета все от такива сравнително малобройни арабски отряди – сред местното население имало значителни общности, настроени антихристиянски, които служели за водачи на завоевателите, оставали като гарнизони в превзетите от тях градове и всякак ги улеснявали по отношение на логистиката на нашествието.

Християните били изтласкани в негостоприемните планински местности на север в областта Астурия – там съпротивата им се оказала успешна. Така започнало обратното отвоюване на полуострова, т. нар. “Реконкиста”, която продължила близо 800 години – до 1492г., когато арабите били окончателно изхвърлени обратно в Африка.

Обаче по съвсем различен начин се развили събитията на другия, източния фланг на нашествието срещу Европа. Там през 717г. арабите завзели Пергам, достигнали пролива Абидос и нахлули във византийските области на Тракия. Успели да превземат много крепости, след което дошъл ред на Константинопол. Арабската армия, водена от халифа Сюлейман, обкръжила столицата на Византия с ровове и насипи –  и 13 месеца я обсаждала, използвайки различни обсадни машини. На 1 септември 717г. пристигнала и огромна арабска флота, командвана от емира Маслама ибн Абдул-Малик, брат на халифа.