Младият американски пехотинец Оди Мърфи се отличавал с нисък ръст – 1.65 м. Нито флотът, нито морските пехотинци се интересували от такъв новобранец в пламъците на Втората световна война. Пътят на Мърфи бил само към обикновената пехота.
За 3 години служба той успял да участва в доста битки в Северна Африка и по Западния фронт в Европа. От редник станал втори (младши) лейтенант. Около му загинали много негови бойни другари, а той самият натрупал голям боен опит. От първите му 235 колеги до последните дни на януари 1945 г. в строя останали 18 военнослужащи – другите били ранени, загинали или умрели от болести. При това, той бил единственият оцелял офицер.
На 26 януари 1945 година откъм малкия град Холцвир в Елзас срещу американците настъпвали 6 немски танка, придружени от многобройна пехота. Единственото американско противотанково самоходно оръдие M10 едва изминало десетина метра и било улучено от вражески снаряд. Оди Мърфи заповядал на бойците си да се оттеглят на безопасно разстояние – на около 100 метра имало горичка. В откритата зона нямало къде да се укрият. Неговите подчинени явно не можели да издържат срещу германските танкове и пехота.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
