ное. 22, 2019
183 Views

Разгромът на английската „Непобедима армада“

Автор:

Всички знаят за трагичната съдба на испанската „Непобедима армада“. През 1588 г. крал Филип ІІ изпратил огромна военна флотилия със задачата да завладее Англия. Тя била напълно разгромена в морска буря и от дългобойните оръдия на бързоходните, пъргави английски кораби – докато испанците разчитали главно на големи и тежки галеони с недостатъчно артилерия.

Но не толкова е известна една друга армада, която имала също претенцията да бъде „непобедима“ – и била сполетяна от същата незавидна съдба. При това тя била командвана не от военачалник със съмнителен военен талант като испанския херцог Медина Сидония – а от един от най-великите английски флотоводци, самия Франсис Дрейк.

Франсис Дрейк. Снимка: Уикипедия

Когато испанската „Непобедима армада“ била разгромена, англичаните отначало не разбрали точно какво се е случило. Испанските кораби били разпилени покрай северните шотландски брегове, никой от английските капитани не можел да се ориентира къде точно се намират те, колко са потопени, колко просто повредени и т. н.

Щом станало ясно, че победата е пълна и безусловна и испанската флота просто е избягала, след първото ликуване веднага дошла и логичната идея успехът да бъде развит. Било добре желязото да се кове, докато е горещо. Така англичаните решили на свой ред да атакуват. Естествено, със своя армада, която те очаквали да бъде наистина „непобедима“, за разлика от злощастната вражеска флотилия. Логиката била проста, ясна и елементарна: докато в Испания се опомнят от удара, с мощна атака да бъдат унищожени оцелелите испански кораби в пристанищата Сантандер, Сан-Себастиан и Ла Коруня. Това било необходимо, защото край бреговете на Англия били потопени най-вече въоръжени търговски кораби – но ядрото на испанския военен флот било запазено.

Но на Франсис Дрейк, който е прочут до ден-днешен най-вече като пират с авантюристичен дух, този план се сторил крайно скучен и примитивен. Затова английската армада получила по-амбициозна задача: да направи десант в Португалия и да прогони испанците оттам. Те я били завладели 7 години по-рано, след като португалската армия била унищожена от арабите в Африка при селището Алкасер-Кибир.

Пътят на Непобедимата армада. Снимка: Уикипедия

Но дори и това се сторило на Дрейк недостатъчно. По онова време всеки пират в света имал една голяма мечта: „Сребърната флотилия“. Това бил добре охраняван и въоръжен конвой, който веднъж годишно прекарвал от Южна Америка в Испания огромни количества ценни метали, най-вече сребро. Но, разбира се, не само сребро – златото също не било малко. Защо трябвало да се пропуска този шанс?

Плановете на англичаните ставали все по-амбициозни. Отначало изглеждали даже реални и изпълними. На теория всичко било точно. Оказало се: за разлика от практиката.

Най-напред възникнали трудности със създаването на военноморска флотилия и търсенето на корабни екипажи за нея. Кралица Елизабет І „случайно забравила“ да изплати възнаграждение на моряците, които се сражавали срещу испанската „Непобедима армада“. Освен това, епидемия от петнист тиф отнесла живота на множество опитни моряци от кралския флот.

Обаче, нали англичаните трябвало да помогнат на родината и на своята любима кралица? Елизабет обявила, че набира доброволци. Но тук ударила на камък. Верните й поданици не се оказали достатъчно глупави, за да рискуват живота си в едно приключение, където шансът да останат живи не бил голям.

Било решено да се установят връзки с холандските лихвари, като ги помолят да отделят пари за кампанията. Секретарят на Елизабет I – Уолсингем, лично се свързал с тях. Холандците, които се конкурирали в морето с испанците, се отзовали с готовност, като дали пари и кораби с екипажи. Но поставили условие: след завладяването на Португалия англичаните да им предадат Азорските острови, които били португалско владение. Юридически взаимодействието между холандските лихвари и английската кралица било оформено като акционерно дружество.

Английската „непобедима армада“ вдигнала платна на път към Испания и Португалия. Но вместо да се отправи към Сантандер, където се намирали главните сили на испанците, Дрейк се насочил към Ла Коруня. Тук англичаните унищожили 13 търговски кораба, направили десант, разграбили винарските изби на пристанището и обсадили града. Но тогава времето се променило, появил се неподходящ вятър, испанските войски получили подкрепления. След няколко схватки станало ясно, че „непобедимите“ англичани загубили над 3 хиляди войници, а „победените“ испанци – само 500.

Испанската армада и английските кораби през август 1588 г. (Неизвестен автор, 16-ти век). Снимка: Уикипедия

Франсис Дрейк снел обсадата на Ла Коруня. Виждайки, че ситуацията не е в полза на англичаните, холандците се отказали от съмнителната операция, вдигнали платна и си заминали.

Самите англичани постоянно губели кораби – от испанските оръдия, от лошото време и неумело управление. Оцелелите съдове постепенно започнали да вдигат платна за Англия. Освен това, докато се биели в Ла Коруня, испанците укрепили позициите си в Португалия. Главната цел ставала невъзможна за изпълнение.

На всичко отгоре, жителите на Португалия въобще не мислели да вдигат бунт против испанците – а предпочели усилено да пият виното си, докато не е попаднало в ръцете на англичаните.

Когато се приближили към португалските брегове, на моряците на Дрейк им трябвало известно време, за да осъзнаят, че оцелелите им кораби не могат да превземат португалската столица Лисабон.Можело вече да забравят за „Сребърната флотилия“ и Азорските острови. Времето се влошавало, сякаш за да отмъсти за испанците. Дрейк повел оцелелите кораби във Великобритания.

В този поход английската „Непобедима армада“ претърпяла огромни загуби, които никак не можели да се сравнят с противниковите – около 15 000 моряци и 40 кораба. Испанците загубили 6 военни кораба и 900 души.

Азорските острови и днес са един от бисерите на Португалия.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title