Ако се оплаквате от тесните джинси или стягащите обувки, не е зле да се запознаете с едни истински „инструменти за изтезания“, които навремето били задължителни за всяка жена, която уважавала модата. Впрочем, такива реквизити има и в мъжкия гардероб. Ето някои доста опасни за здравето модни аксесоари в миналото.
Корсет. Идеята за коригиране на определени зони на тялото с помощта на бельото била реализирана много отдавна – когато тънката талия се считала за задължителен атрибут на женската красота. От този момент нататък крехките женски души и тела попаднали под властта на корсетите – които нямат нищо общо с удобното бельо, използвано от съвременните жени.
Върхът на популярността на корсетите настъпил през ХІХ-ти век – когато този детайл се превърнал в неразделен атрибут в гардероба на всяка уважаваща себе си заможна европейка. Последиците от използването на корсет са наистина ужасяващи – лошо храносмилане, запек, чести припадъци, причинени от задух, и дори вътрешно кървене… Корсетът предизвиква физиологичен дисбаланс: повишеният натиск върху белите дробове (причинен от стягането на гръдния кош в горната част) не позволява нормалното дишане, а вътрешните органи заемат неестествено положение, което причинява нарушение на тяхната дейност и значителни увреждания.
През 1874 г. бил публикуван за пръв път списък, включващ 97 (!) болести, причинени от употребата на корсет (освен всичко друго са посочени също истерично състояние и меланхолия). Но най-яркото доказателство в полза на забраната за тази част от женския гардероб била смъртта на 42-годишната Мери Холидей, майка на шест деца – аутопсията разкрила, че жената е умряла поради проникването на две стоманени пръчки от рамката на корсета с обща дължина 9 инча.
Кринолин. Първата пола с обръчи е използвана за пръв път за оформяне на привлекателен женски силует през първата половина на ХІХ век. Но в самия връх на популярността на този детайл репутацията му била доста развалена от злополуки, които получили широка гласност – няколко жени загинали поради… подпалени кринолини! През юли 1861 г. това се случило със съпругата на американския поет Хенри Уодсуърт Лонгфелоу – върху кринолина й попаднало парче тлееща хартия и той мигом пламнал. Съпругата на Лонгфелоу починала на другия ден.
Двете доведени сестри на Оскар Уайлд починали от изгаряния, след като се приближили твърде близо до камина, облечени в бални рокли.
През 1858 г. в New York Times се появила статия, в която се казвало: „Средно три смъртни случая седмично – струва ли си да се плаща такава цена за красота и привлекателност?“ Така здравият разум все пак победил и този опасен елемент от дамския гардероб завинаги влязъл в категорията на музейните експонати.
Колосани яки. Навлезли в модата през ХІХ век, за колосаните яки на мъжките ризи първоначално се смятало, че ще спасят силния пол от необходимостта да сменят ризите си всеки ден.
Но както посочил опитът, на някои господа по-късно изобщо не се наложило да сменят ризите си – привидно невинната яка се оказала практически оръдие за самоубийство! Станало ясно, че такава яка може лесно да блокира достъпа на кръв до сънната артерия. Също така, мъжете много често просто се задушавали – този моден аксесоар при най-малък наклон на главата напред блокирал дишането. В един от некролозите на „Ню Йорк Таймс“ за 1888 г. причината за смъртта е определена като „задушаване чрез яката“: мъж на име Джон Крюеци бил намерен мъртъв в парк. Впоследствие криминалистите възстановили всички подробности за случилото се – мъжът, доста пиян, заспал седнал на пейка с наведена напред глава и се задушил поради блокиране на достъпа на кислород до притиснатите кръвоносни съдове.
„Лудият шапкар“. Този израз навлязъл в речника много преди появата на едноименния герой в „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол.
Отравянето с живак било професионално заболяване за производителите на шапки от ХVІІ до ХІХ век: химикалът бил използван при производството на филц и продължителният контакт с него причинявал така наречената „болест на лудия шапкар“ – симптомите на която включват нервен срив и повишена раздразнителност. В случая точността, с която Карол описва един от най-харизматичните свои герои, не е изненадваща – за литературните критици остава само да намерят истинския прототип на художествения образ.
–
