Работата на прочутия съветски разузнавач Рихард Зорге в Япония започнала всъщност в… Берлин.
През май 1933 г. той пристигнал в столицата на Германия и успял да издейства да бъде изпратен в Токио като кореспондент на няколко вестника – Frankfurter Zeitung, Bergen Curry, Technische Rundschau. Те приели с готовност неговото предложение, защото било твърде изгодно да имат свой кореспондент в Япония. Също тогава Зорге подал заявление за членство в Национал-социалистическата германска работническа партия (НСДАП) на Адолф Хитлер. Лекотата, с която постигнал всичко това, позволява да се допусне, че още тогава съветското разузнаване имало там агенти на ключови места, които го улеснили. Пък и нацистите току-що били дошли на власт след изборите през март 1933 г. и все още не били създали единната полицейска държава, в която Тайната държавна полиция (Гестапо) знаела всичко за всички. Иначе на бял свят неминуемо щяла да излезе информацията, че още през 1919 г. Зорге станал член на Комунистическата партия на Германия, а дядо му бил личен секретар на Карл Маркс.
След като получил разрешение да пътува извън Германия без никакви усложнения, Рихард Зорге се озовал в Съединените щати, оттам в Канада, където се качил на параход във Ванкувър и на 6 септември 1933 слязъл в японското пристанище Йокохама.
В Токио Зорге се настанил в модерния хотел „Тейкоку“. Започнал да посещава един немски клуб, бил любезно приет в германското посолство, станал популярен и приятен събеседник сред немската колония в Токио. Кодовото му име в съветския Център било „Рамзай“.
Той обикалял из Япония, разглеждал забележителностите й. По-късно писал: „Опитвах се да опозная хората, за да развия интуиция в себе си, без която не може да се разбере една страна“.
Постепенно Р. Зорге постигнал желаното: станал най-добрият чуждестранен кореспондент в Япония. Немските вестници и преди всичко Frankfurter Zeitung публикували неговите статии на първите си страници. Създавайки условия за журналистическа и разузнавателна работа, той се преместил от хотел „Тейкоку“ в малка двуетажна къща на улица „Нагасаки-Мачи“, която се намирала в елитен район на японската столица.
Постепенно той създал резидентура, която включвала, освен него, още и Бранко Вукелич – журналист, владеещ 10 чужди езика, Мияги Йотоку – японски художник, радистът Макс Клаузен и жена му, високопоставения чиновник Ходзуми Одзаки. Станал личен приятел с германския посланик Ойген От, който го назначил за прес-секретар на посолството.
Между януари 1936 г. и октомври 1941 г. той изпратил общо 805 спешни радиограми в Центъра.
Всички членове на групата на Рихард Зорге работели не за пари, а в името на обща кауза – те били противници на нацисткия режим в Германия. Скромните финансови средства, отпускани от Центъра, били използвани само за заплащане на наетите сигурни къщи, транспорт и други дребни разходи. Макс Клаузен успял да организира малък бизнес – копирна работилница, доходите от която подпомагали разузнавателната дейност.
Съществува мнение, че Зорге е посочил на Сталин датата 22 юни 1941 г. за нападението на Германия. Това не е точно така. На 30 май Зорге съобщава, че нападението ще започне след 15 юни. Но преди това Сталин вече бил получил от други разузнавачи 18 предупреждения за конкретни дати, когато Германия трябвало да „нападне“ – и нито една не се оказала вярна. Така неговата вина, че не е повярвал на 19-то предупреждение, не е чак толкова голяма.
През юли, август и септември 1941 г. Центърът получавал редовно донесения от „Рамзай“. На 15 август Зорге съобщил, че германците продължават упорития си натиск срещу Япония, за да я принудят да влезе във войната срещу Съветския съюз.
На 14 септември 1941 г. Рихард Зорге изпратил радиограма в Центъра, която заслужава специално внимание. Това било и най-важното негово съобщение, което променило хода на цялата Втора световна война. Той докладвал:
„В съответствие с информацията, получена от японското Министерство на външните работи, Япония ще започне война на юг, за да осигури снабдяването си с петрол и метали. Германският посланик От е загубил всякаква надежда за нападение на Япония срещу Съветския съюз. “
На юг по това време Япония имала само един основен враг – американския Тихоокеански флот, чиито кораби били базирани в Пърл Харбър. Японците ги атакували на 7 декември 1941 г.
А в това време германците развивали стремително настъпление в дълбочина на СССР и наближавали Москва. В същото време Япония държала в Манчжурия на границата със Съветския съюз 750-хилядната Квантунска армия, за която никой не можел да гарантира какво ще бъде нейното поведение. Радиограмата на Зорге дала възможност на Сталин да изтегли оттам 26 свежи далекоизточни дивизии – около 300 хиляди великолепно екипирани бойци, които били хвърлени срещу немското настъпление към Москва. То било спряно и това бил коренен поврат в целия ход на войната .
След войната американски журналисти се добрали чрез свои връзки в Япония до някои секретни материали по делото Зорге. Станало ясно, че Съветският съюз бил предупредил САЩ за предстоящото нападение срещу Пърл Харбър. Ако президентът Франклин Рузвелт бил повярвал на предупреждението, животът на хиляди американски войници може би щял да бъде спасен.
На 18 октомври 1941 японската тайна полиция след дълго следене и събиране на информация арестувала Рихард Зорге и членовете на неговата организация. Той бил обесен на 7 ноември 1944 г. Неговата японска гражданска жена Ханако Исии се грижела за гроба му до своята смърт през 2000 г.
На надгробната му плоча пише на немски и японски: „Рихард Зорге“ и датите на раждането и смърта му. Има и надпис на руски: „Герой на Съветския съюз Рихард Зорге“ с изображение на медала „Златна звезда“, който придружава това звание.
