През 1944г британците мислят как да убият Хитлер – така се ражда идеята за операция Фоксли. Успехът й е можел да съкрати войната, да спаси милиони животи и да спести на всички много страдания. Или да доведе до нова световна война. Планът получава одобрението на мнозина в правителството, включително и на Чърчил, но е отхвърлен, защото се смята, че Хитлер е помагал на съюзническата кауза.
Опити за убийството на Хитлер не липсват, като най-известният такъв е заговорът от 20 юли, когато антинацистки конспиратори, водени от полковник Клаус фон Щауфенберг се опитват да затрият фюрера с бомба. Събитията са екранизирани във филма „Операция Валкирия“ с Том Круз.
Но още много по-рано, на 8 ноември 1939г, Георг Елзер взривява бирарията, в която Хитлер дава една от речите си. Разминаване от 5 минути му коства успеха.
Британците се опитват да се отърват от Хитлер още от самото начало на войната, но винаги им е било ясно, че не е лесен за убиване. Проблем се оказва и остарелия манталитет – много британци настояват за „джентълменска война“, която да се води честно. Те не одобряват шпионажа, саботажа и покушението и често влизали в ожесточен конфликт с използващите тези методи.
За щастие това не им пречи да кроят планове за края на фюрера и така идва идеята за операция Фоксли. По това време Британското управление за специални операции (SOE) разполага с информация за личните навици на Хитлер, която получава от германски военнопленници и дезертьори. Затова първоначалният план е да бъде бомбардиран личния влак на Хитлер или да се пусне отрова във водата, от която пие.
Тези идеи обаче се оказват неприложими. Хитлер използва влака рядко и непредвидимо. Гарите обикновено получават информация за пристигането му само минути преди това, което прави невъзможно планирането. Имало нужда и от вътрешен човек, което не можело да стане. Този план отпада, но след него идват други.
Нещата се променят след десанта в Нормандия на 6 юни 1944г. По време на битката, един от личните стражи на Хитлер е пленен и разпитван. Оказва се, че е служил и в Бергхоф, домът на Хитлер в Баварските Алпи, където той прекарва много от времето си през войната.
Бергхоф е част от по-големия комплекс Оберзалцберг заедно с още няколко сгради, в които се помещават високопоставени нацисти. Когато Хитлер си бил вкъщи, винаги вдигали нацисткия флаг, който можело да бъде видян от кафене в Берхтесгаден, в подножието на планината.
Малко след 10:00ч сутринта, Хитлер обикновено излизал и отива да закусва в близката чайна. Пътят до там му отнемал между 15 и 20 минути във всяка посока. Понеже се чувствал защитен в своята крепост, той предпочитал да върви сам, с изключение на случаите, когато е с гости.
Макар да не ходил с охрана, Хитлер все пак бил защитен. Пътят, по който минавал, е видим от различни постове в имота, включително и от този в чайната. Въоръжена охрана имало винаги най-много на 300-400м от него.
Съюзническото разузнаване прави снимки на Бергхоф, така че разполага с карта на имота и успява да потвърди маршрута на фюрера. Така разбира, че сутрин той изминава няколкостотин метра през гората, за да стигне до чайната. Британците вземат решение да скрият снайперист в тази гора, който да застреля Хитлер.
В случай, че опитът бъде неуспешен, фюрерът щял да бъде отведен бързо в къщата си, което да предостави още една възможност да бъде покосен.
Но Бергхоф е дълбоко в немска територия. Избраният за задачата снайперист трябвало да бъде изключително добре психически и физически подготвен, страхотен стрелец и говорещ перфектно не само немски, но и акцента на региона, за да не бие на очи. Мисията по същество не е самоубийствена.
За целта избират един поляк и един британски снайперист, двамата говорещи немски. Планът е да ги облекат в немски униформи, да ги пуснат с парашути в околността, където да се скрият и да чакат докато дойде момента.
За да постигнат това, британците се нуждаят от още едно нещо – вътрешен човек. За техен късмет, разполагат с германски военнопленник на име Диезлер, който има чичо в Залцбург – само на 20км от Бергхоф. Още по-добре е, че въпросният чичо ненавиждал нацистите.
Човекът се оказва съдържател на магазинче, който тренира стрелба на около 16км от дома на Хитлер и добре познава региона. И най-хубавото, той също иска да се отърве от германския канцлер и с радост приема двамата си гости в името на успеха на мисията.
Снайперистът се упражнява с Kar 98K, стандартна пушка, използвана от германската армия. Получава и 9mm пистолет Люгер с шумозаглушител, в случай че възникнат проблеми по пътя към точката на покушението. Тренировките се провеждат в условия, подобни на онези, които снайперистът и партньора му ще срещнат в Бавария.
Всичко е начертано и през ноември 1944г планът е внесен официално, но някои особи не му зарадват. Сред тях е подполковник Роналд Торнли, заместник командир на германската дивизия в SOE, който настоява, че убийството на Хитлер е лоша идея.
Евентуалното покушение би дало на Германците повод да припишат провала си на смъртта на фюрера, вместо на несъвършената си идеология. Убийството му би подхранило и мита, че Германия е щяла да победи, ако Хитлер е бил оживял. Същото се случва след Първата световна война, когато Германия измисля всякакви причини за загубата си, но не признава, че греши с нападението на Франция – манталитет, който води до ВСВ. За да се избегне риска от подобен развой на събитията, Хитлер трябвало да умре във войната, а не да бъде покосен от куршума на таен агент.
Още повече, Хитлер е бил лош стратег. Той изисквал абсолютен и централизиран контрол над въоръжените си сили, вярвайки, че може и знае по-добре от генералите си на фронта. По този начин той вреди, а не помага на Германия във войната. При едно успешно покушение над Хитлер, той вероятно е щял да бъде заменен от по-добър стратег.
