Още

    Операция “Съюзна сила” – когато американците изсипаха бомбите си над Югославия

    На 7 май 1999г струващият $44 милиарда самолет B2 – най-скъпият в света – излита от военната база Уайтман в Мисури с пълен корем с бомби, предназначени за Белград. Прелита над Атлантическия океан и Западна Европа, след което пуска най-точните бомби в света – JDAM.

    JDAM използват четири подвижни перки за промяна на позицията, която се следи и коригира непрекъснато от седем сателита. Оръжието е толкова прецизно, че удря целта си с точност до 2 метра.

    Бомбите на този B2 се изсипват над сръбската столица и разтърсват града – удрят южната част на китайското посолство. Разрушават офиса на военното аташе и убиват трима журналисти. Среднощната бомбардировка е толкова прецизна, че северната част на посолството е незасегната, като мраморът и стъклата на предния вход остават цели, както и Мерцедеса на посланика и четири саксии с цветя.

    ЦРУ, Държавният департамент на САЩ и Външното министерство на Великобритания твърдят, че е ударена погрешната сграда. Съжаляват за ужасната грешка. Макар да е използван американския арсенал за трилион долара, целта била избрана от разузнаването, използвайки стари карти.

    Днес обаче истината е добре известна – макар все още да е отричана от замесените – американците са знаели много добре какво правят. Китайското посолство в Белград е умишлено ударено от най-прецизното американско оръжие, защото е използвано от Желко Ражнатович, военнопрестъпникът, известен повече като Аркан, за предаване на съобщения до неговите „Тигри“ – сръбските отряди на смъртта – в Косово.

    Това не са първите бомби, които падат над Югославия през тази година. На 24 март 1999г НАТО започва въздушни удари срещу страната и бомбардира сръбски военни позиции в Косово. Атаката на НАТО идва в отговор на нова вълна етническо насилие от страна на сръбските сили срещу косовските албанци на 20 март.

    Косово лежи в сърцето на Сръбската империя в края на Средновековието, но регионът е изгубен от османските турци през 1389г след разгрома на сърбите в Битката за Косово. Когато Сърбия успява да си върне контрола на Косово от Турция през 1913г, там вече почти не са останали сърби и регионът е доминиран от етнически албанци. През 1918г Косово официално става провинция на Сърбия и продължава да бъде такава след като комунистическият водач Тито установява Социалистическата федеративна република Югославия през 1945г, състояща се от Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Словения и Македония. Тито обаче в крайна сметка отстъпва пред косовските искания за по-голяма автономия и от 1974г Косово съществува като независима страна, освен по име.

    Сърбите са против автономията на Косово, която му позволява да действа срещу сръбските интереси и през 1987г Слободан Милошевич е избран за водач на сръбската комунистическа партия с обещание да върне сръбската власт в Косово. Две години по-късно Милошевич става президент на Сърбия и бързо насочва вниманието си към Косово, като отнема автономията му и през 1990г изпраща военни части, за да свалят правителството. Междувременно, сръбския национализъм води до разпадането на Югославската федерация през 1991г, а на следващата година балканската криза преминава в гражданска война. Нова югославска държава, състояща се само от Сърбия и Черна гора, се появява на картата, а Косово започва четиригодишна ненасилствена съпротива срещу сръбската власт.

    През 1996г се появява Армията за освобождение на Косово (АОК), която започва да напада сръбските полицаи в Косово. С оръжия от Албания, АОК прави още по-дръзки атаки, което води до ответен удар на сръбските части срещу държания от бунтовниците регион Дреница през февруари и март 1998г. Десетки цивилни са убити, а в АОК постъпват много нови доброволци. През юли АОК провежда организирана атака в Косово и успява да превземе контрола в почти половината провинция, преди да бъде изтласкана от контраатаката на сърбите по-късно същото лято. Сръбските войски гонят хиляди етнически албанци от домовете им и са обвинявани за избиването на косовски цивилни.

    През октомври НАТО заплашва Сърбия с въздушни удари и Милошевич се съгласява да позволи връщането на десетки хиляди бежанци. Войната обаче продължава и преговорите между косовските албанци и сърбите във Франция през февруари 1999г се провалят. На 18 март нови преговори в Париж пропадат, след като сръбската делегация отказва да подпише сделка за автономията на Косово и разполагане на сили на НАТО, които да наложат споразумението. Два дни по-късно сръбската армия напада Косово. На 24 март НАТО отговаря с въздушни удари.

    Освен сръбски военни позиции, НАТО атакува правителствени сгради и инфраструктурата на страната в опит да дестабилизира режима на Милошевич. Бомбардировките и продължителната сръбска офанзива принуждават стотици хиляди косовски албанци да избягат в Албания, Македония и Черна Гора. Много от бежанците са превозени със самолети до САЩ и други страни от НАТО. На 10 юни НАТО спира атаките, когато Сърбия се съгласява да оттегли силите си от Косово и на тяхно място да дойдат миротворци.

    С изключение на двама американски пилоти, загинали при тренировъчна мисия в Албания, НАТО не дава жертви по време на 78-дневната операция. Случват се обаче някои грешки – погрешно насочени бомби убиват много косовски бежанци, членове на АОК и сръбски цивилни. Най-скандалният инцидент е от 7 май, когато американците бомбардират китайското посолство и настъпва сериозна дипломатическа криза между САЩ и Китай.

    На 12 юни силите на НАТО влизат в Косово през Макединия. На същия ден руски части пристигат в столицата Прищина и принуждават НАТО да се съгласи на съвместна окупация. Въпреки присъствието на миротворци, завръщащите се косовски албанци си отмъщават на сръбското малцинство, принуждавайки го да търси убежище в Сърбия. Под окупацията на НАТО, Косово си връща автономията, но провинцията остава официално част от Сърбия.

    Милошевич е свален от власт след революция през октомври 2000г. На негово място идва Воислав Кощуница, сръбски националист, който обещава да реинтегрира Сърбия в Европа и света след десетилетие изолация.

    Години по-късно, Сърбия все още носи дълбоките белези на бомбардировките, които НАТО оправдава с „предотвратяване на нарастващата нестабилност в Косово“. Все още остава въпросът за законността на тази операция, при която загиват хиляди, а балканската република е разтърсена и запалена от хиляди бомби.

    Така наречената операция „Съюзна сила“ е най-голямата атака, предприемана от съюза. Освен това е първият път, когато НАТО използва военна сила без одобрението на Съвета за сигурност на ООН и срещу суверенна нация, която не е реална заплаха за членките на съюза.

    По време на операцията НАТО пуска 2300 ракети срещу 990 мишени и 14 000 бомби, включително уранови бомби, като неизбухнали снаряди продължават да бъдат заплаха за хората години по-късно. Убити са около 2000 цивилни, включително 88 деца, а хиляди други са ранени.

    При така наречените „косвени щети“ са разрушени повече от 300 училища, библиотеки и 20 болници. 40 000 домове са разрушени или повредени, а 90 исторически и архитектурни паметници са срутени. Освен физическите и емоционалните щети, операция „Съюзна сила“ води до загуби за $30 милиарда за икономиката на страната.

    Специалният пратеник на Бил Клинтън на Балканите, Робърт Белбард, описва АОК като „без никакво съмнение, терористична групировка“. Въпреки това, НАТО влиза в конфликта на страната на АОК, обвинявайки сръбските сили в зверства и „етническо прочистване“ срещу етническите албанци в Косово. Основната цел на кампанията е Милошевич да изтегли силите си от провинцията. Фактът, че насилие има и от двете страни е до голяма степен игнориран от съюзниците и западните медии – това разпалва обществения гняв заради фокусирането върху действията на сърбите.

    Като извинение и повод да се намеси в конфликта, НАТО до голяма степен използва инцидент с „масово избиване“ на албанци в косовското село Рачак, тогава база на АОК. Сърбите са обвинени за смъртта на десетки албански „цивилни“. Твърде вероятно е обаче обвиненията да са инсценировка и телата на бунтовници от АОК, убити при сражения, да са преоблечени, за да изглеждат като на цивилни. Убийствата са разследвани от два отделни следствени екипа, първият югославско-беларуски, а вторият – финландски. Докладът на първия екип заключава, че убитите са били партизани, а не цивилни.

    През 2013г Амнести Интернешънъл обвинява Временната администрация на ООН в Косово, че не е разследвала отвличанията и убийствата на косовски сърби след войната.

    И днес мненията за войната и намесата на НАТО са противоречиви. Мнозина обаче смятат, че агресията на военния съюз е „престъпление срещу човечеството“ и „нарушение на международните закони и норми“. Сърбия продължава да носи белезите от войната, като в цялата страна има паметници на жертвите от войната, а взривени от американските бомбардировки сгради продължават да напомнят за събитията отпреди близо 20 години, когато Белград горя.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови

    Изтеглете 
    мобилно приложение за Android и iOS

     
    close-link